от Lucifer

Преди време някой ми беше казал, че блог пост не трябва да е около 700 думи. За това реших да напиша кратък разказ, който да се опитам да е около толкова. Ето резултата. Вие преценете дали се е получил.

– Скука. – стъпка в страни и замахване с нокти … дрънчене на метал … последното създание спря да мърда. – Пълна скука! Вдигни тренировъчното ниво!

– Достъп отказан. – автоматизирания женски глас се разнесе из помещението.

– По дяволите! – беше дразнещо. Беше се справила с всички тренировъчни програми. Беше усвоила новите импланти … и вече и беше скучно. Трябваше и противник. Въздъхна отегчено и се насочи към вратата, прибирайки ноктите си.

Миг преди да я достигне, вратата се отвори и през нея премина момче, изглеждащо на 14 – 15, облечено в къси гащета и раздърпана тениска. В ръцете си държеше комуникатор по-който съсредоточено цъкаше. Техниците не се бяха научили да не я притесняват докато тренира.

– Ей ти! – гласът и го сепна. – Колко пъти да казвам на вашите хора да не ме прекъсвате докато тренирам.

– Моля? – той я изгледа леко стъписано, след което най-безцеремонно спусна поглед по тялото и, който прекомерно много се задържа на прилепналия по гърдите и тренировъчен костюм.

– Как си позволяваш?!?! – възмущението и изригна, пръстите и се разтвориха рязко и от тях изскочиха 30 сантиметровите въглеродо-въглеродни остриета, които беше прибрала преди момент. Този щеше да си го отнесе. Едно ново тяло и щеше да се научи да не гледа така тези като нея. Замахването и беше мигновено. Ноктите и се насочиха мълниеносно към очите му. Дори нямаше да усети остриетата заточени до няколко атома, как щяха да разделят черепа му на ленти.

Отчетлив звън … от сблъсъка на остриета. Беше изкарал собствени нокти, но неговите бяха от модела, който излизаше от кокалчетата на юмрука. Беше отбил атаката и преди дори да се приближи до някоя негова важна част. Беше направил крачка в страни, беше успял да изкара собствените си нокти и да я блокира … имаше някакви заложби този техник, но тя беше по-добра. Остриетата проблеснаха на отразената светлина, докато лявата и ръка описваше дъга към главата му. Той разсеяно я блокира с дясната си ръка, докато лявата мигновено се насочи в рязко движение към корема и. Твърде бързо. Явно имаше не само нокти, но и други екстри. Тя се усмихна кръвожадно. Най-накрая предизвикателство.

Кратка мисъл освободи задръжките на собствените и неврални и двигателни импланти. Трудно някой можеше да се мери с нея в това състояние. Никой в тренировъчната програма не можеше да я достигне, щом веднъж влезеше в това състояние. Пред погледа и се изписаха треактории, математически изчисления за допустими положения, ускорителни криви. В цялото това море от информация, умът и оставаше спокоен. Винаги се беше гордяла с това. Дори да можеше да я настигне, заради натрупания опит с имплантите, тя все още имаше малкия трик, който я отличаваше от останалите.

Ноктите и летяха, само за да срещнат неговите, много преди да достигнат целта си. Постоянния звън беше оглушителен. Той я посрещаше при всяка атака и я изнасяше на безопасно разстояние. Явно младежа имаше заложби, защото успяваше да я блокира и дори да направи една две свои атаки, но тя дори не даваше всичко от себе си. Подсъзнанието и обработваше цялата постъпила информация и и предлагаше десетки алтернативи, съзнанието и подаваше необходимите команди, а имплантите изпълняваха. Ноктите и се движеха със скоростта на куршуми.

Но нищо не помагаше. Той не беше мръднал. Сякаш колкото повече хвърляше по него, толкова повече той блокираше. Не беше направил и крачка на зад. На лицето му нямаше и грам уплаха … по дяволите – дори не се беше изпотил. Какво беше той?

Тя се напрегна за миг. Време беше да вкара в употреба и последното си оръжие.

Съзнанието и се фокусира и мислите и придобиха форма. Тънко острие от желание, което се изстреля към съзнанието на противника и …

Той трепна неочаквано и една от атаките и успя да пробие защитата му, забивайки 4 от ноктите в десния му бял дроб, излизайки през гърба. Но преди да успее да го разкъса със завършващия замах той отскочи директно назад.

– Менталик? – Това беше първата му дума от началото на двубоя им. Лицето му се разтегна в любопитна усмивка … и тогава мислите му се надигнаха. Превърнаха се във вълна, която заля нейното съзнание. Движенията му се забързаха и вместо да се защитава, той я нападна. Едва успяваше да отбие атаките му, докато мислите му бушуваха в нейната глава. За момент дясната и ръка беше прорязана от болка … но тя я игнорира и замахна с нея, докато се опитваше да защото своето Аз от този порой … нещо не беше наред с атаката … някак не достигаше … и тогава осъзна – дясната и ръка липсваше от малко над лакътя. Беше успял да я отсече. Момента на учудване от този факт и струва левия крак и изпепеляващото главоболие от нечии мисли тършуващи в главата и.

Вратата на тренировачната зала се отвори и влезе техник облече с престилка. Той се спря за момент и направи крачка в страни за да избегне кървавата пръска от чукана на ръката и. Когато заговори, гласът му беше спокоен.

– Сър, получихме доклада от Алфа. Готови са с експермиента.

– Супер. – гласът на момчето дори не потрепери. – Само да довърша урока на нашата любима Немезида и идвам да ги видя.

Всичко угасна в нея. Можеше да слуша и да гледа, но не и да говори. Съзнанието му се изля в главата и и блокира всичко, което тя беше. В мислите и кънтеше само спомена за обръщението, което техника използва към противника и. „Сър“ …

– Не е зле като стил. – гласът му беше спокоен. Той се наведе и взе отсечената и ръка. – Но имаш нужда от много тренировки за да излезеш срещу мен. Но все пак имаш заложби. Малко неподчтителна и прибързана, но всички сме били млади. Ще ти разреша достъп до тренировъчните програми за специалните екипи и ще ти назнача менталик, за да поработи над ума ти. А когато успееш да ми пуснеш кръв, ще видим какво ще правим. Съгласна ли си?

Не можеше да отговори. Той я беше блокирал. Беше я обездвижил по най-първичния начин. Искаше да отговори, но не можеше …

– А? – той я гледаше очаквателно, захвърляйки ръката и на пода до нея. И тогава му просветна. – О! Извинявай. Май трябва да ти дам възможност да отговориш.

Усети, че може да мърда главата си и за това кимна енергично. Беше съгласна разбира се!

– Добре. Сега ще повикам медиците. Едно ново тяло мисля, че ще те научи да не се фукаш така.

Тъмнина …

 Надвиших лимита от 700 думи с около 300. За съжаление не успях да ги свия повече. Явно не ми се отдава да съм много кратък.

Ваш,

Lucifer

 

Пост 42 от поне 100

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.