от Lucifer

Знете ли … мразя да става така! Последните 2 седмици ми се събра много … твърде много … опитвах се да се убедя, че се самонавивам … че се самонавивам…

Наистина бях започнал да затъвам в депресия …

И сигурно още щеше да е така …

Но … както винаги проявих способноста си да мисля алогично (не ме и интересува дали термина е точен, но означава най-общо извличане на правилни факти и разсъждения от непълни или грешни доказателства…): Реших, че ми е време да вляза в доброто старо летище (IRC) … и тъй като сам съм си писал script-а си го пуснах! Приветства ме сиренния звук за конектване … и ме извикаха да ходя по магазините (тривиално, нали?) …

По пътя ме налегнаха черните мисли както винаги … но и други (имам навика да следвам повече от една line of thought).

И тогава ми светна – Black Dawn!

Черната зора … онзи момент преди разведеляване … момента когато Нощта е най-тъмна … когато утрото изглежда невъзможно … онзи момент когато всичко е свито в себе си … когато утрото е толкова далеч … отвъд предствата и те е страх дали ще настъпи …Това има дадох някога на script-а си … защото това беше целта му…

И това е момента в който явно съм попаднал … моята Черна зора … когато ме е страх дали ще настъпи „утрото“ … иронично нали? Все пак Нощта е моята стихия? А ме е страх дали ще свърши … хах!

Отново малко ще ме разберат, но отново не ми пука!

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.