от Lucifer

Изтъкан съм от пороци … аз съм първият който ще си признае, че е лаком, мързелив и развратник. Но може би най-вече съм изтакан от гордост … или горделивост … и не, не се оправдавам. Много отдавна съм се научил да използвам пороците на равно с комплексите си.

Знам, че може би ви звучи странно за някого, но комплексите и пороците са може би най-силните оръжия, които имаме, ако знаем как да ги обърнем в наша полза … всички ние си ги имаме. Всеки един от нас има нещо, което не харесва и което го спира да „Бъде човека, който трябва да бъде“. Дори аз. И да и не …

Погледнете го от тази страна – аз съм мързелив, за това когато правя нещо го правя така, че да работи без поддръжка … за да мога после да се наслаждавам на свободното си време, което иначе трябва да отделя за да оправям грешките допуснати в началото.

Лаком съм и се наслаждавам на добрата храна, за това се научих да готвя и мога да заявя, че готвя добре (добре де … на Нова година нещо не стана, но дори най-добрите допускат грешки).

Но както казах, един от най-големите ми недостатъци е и основно мое предимство – горделив съм. Горд и горделив по-скоро. Гордея се с това което съм и това което съм постигнал и не позволявам на никого да се подиграва или да ми се налага. Знам, понякога това може да ми изиграе лоша шега, но по-често ми помага. Използвайки гордостта си, се натискам да поема контрола над ситуацията. Вярно е че това ме прави много лош отборен играч и трудно се справям когато някой се опитва да ми се наложи без право.

До момента никога не съм допускал някой да ми се качва на главата, когато става дума за неща в които ме бива и в които съм убеден, че съм добър. Това е лошо, когато средата в която си е изпълнена с гъзолизци, но за моя радост не работя и не живея в такава. Все още обаче се намират хора, които бъркат това, че говоря тихо и спокойно с някаква изразена съзнателна или не подчиненост.

Голяма грешка.

Това, че не викам и не избухвам толкова лесно и когато избухна се успокоявам бързо е израз на това, че знам точно до къде се простират възможностите си. Не избухвам и не прахосвам сили да се ядосвам, защото в това няма смисъл. Тих съм и спокоен, но имам лошия навик винаги да правя каквото смятам за правилно. Понякога може да изглеждам нерешителен, но това е само защото мога да си го позволя или не съм съвсем сигурен в действията си, но моля не го бъркайте в несигурност в самия себе си.

На скоро, по повод мои действия, които не се харесаха, човек който ме познава ми каза, че отсрещната страна искала да се извиня, но с коментара „само, че не са познали!“. Когато трябва да се извиня за нещо което съм направил, го правя, но никога не се извинявам за неща, които е трябвало да направя и са били правилни, дори и само според мен самия. Наистина не са познали. Нямам намерение да се извинявам, на някой, който не знае в какво се състои това, което правя. Няма да се извинявам на човек, който не разбира и няма никакво право да ми се налага. Както аз не се налагам в неговото професионално поприще, така и той може да ми целуне задника в моето.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.