Стара игра с нови правила… или тънката разлика между забавление и отмъщение

Обичам да играя стари игри … Няма нищо по-добро от класиката!
Но до сега ми се случваше да ги играя само на копютър… Сега май и на живо!

Тези които мое познават от малко повече време знаято коя е Ася и какво значеше за мене, както и какво ми причини… За тези които не знаят ще кажа, че девойчето е една бивша моя изгора … и ще спра до тук …

Винаги съм си поддържал връзка с Асенцето, въпреки всичко… не за друго, а просто защото девойчето не е виновно … (или по-скоро я разбирам и не мога да и се сърдя).

Та … вчера …
Асе? Кафе?
Ми хубу!

Измъкнах се по рано то работа … отидахме в кафето … похвалих се със лужебната машинка и реших да проведа евдин малък експеримент:
Тъкмо бях получил последните снимки от последното party … и и ги показах … Повярвайте гледаше много захласнато! От снимки, та към приказки, че накрая и белезници изкарах…
Я си дай ръчичките!

А … ама такова … аз …

Дай, дай…

И … ЩРАК! Белезничките около котчиците на девойката…

Ама едната май много съм я стегнал, а?

Да. Май си…

Бръкнах, извадих ключовете и освободих еданта ръчичка….

Я ги дай зад гръбчето…

АААА, Ама не искам…

Айде.. ето едната – бавно приплъзнах едната и ръка зад гърба… – Дай сега и другата …

Щрак!

Никак не и беше неприятно да седи с ръця заключени зад гърба, ама никак … хареса и … и по интересното е че съзнателно и хареса, въпреки че не си призна пред мене …

Та… започнахме стара игра, игра кяото навремето играхме и аз загубих, но този път има нови правила. Този път съм по-лош, по-знаещ, по-зъл… Аз съм си аз! О! И най-важното – не съм влюбен в нея!

Ваш,
Lucifer