Момичето от трамвая

Аз не съм един от тези, които се влюбват от пръв поглед, дори от втори или трети. И сега не се влюбих.

Но аз съм от тези мъже-животни, които се заглеждат. Тези които обичаме да играем безмълвната игра с жертвите си. Напдения с поглед и усмивка, отберана с разсеяно заглеждане. По принцип не изпускам момент в който да се заиграя (това провали последната ми връзка) и то не толкова за да получа нещо, колкото заради удоволствието от самата игра.

Днес сутринта ми се случи много интересно нещо. Рано рано сутринта, в 07:15 в трамвая към нас, срещнах достоен противник. Жена, тотално осъзнаваща силата на излъчването си. Стилно поставен грим и дрехи подбрани да допълнят вида и. Не евтин и не скъп, а точната комбинация между стил и плътско желание, за да привлича погледите. Жена, която много добре разбира цената на погледа ми, тръгващ от сините „пантовки”, плъзгащ се през дългите и крака, нагоре, чак до леката усмивка причинена от този поглед. Блясъка на очите, оценяващо по достойнство вниманието, което си е спечелила.

Винаги са ми харесвали жени, които могат да погледнат под външността, която се показва и да видят, че не всичко е такова, каквото го регистрират очите им.

Приятно начало … малка битка на самооценки … сблъсак на армии от погледи и кавалерия от усмивки.

Аз съм си лъстив мръсник, но винаги съм се наслъждавал на хубавите жени с вкус … и е много приятно, да срещнеш (и преди да попитате – не дори не я заприказвах) жена, която да оценява правилно вниманието на погледа ти. Не като обида и оглед, а като комплимент и оценка на начина, по който е привлякла вниманието ти …

Честно казано, би ми харесало да я срещна, когато съзнанието ми кара на резервни мщности и мога да събера малко повече мисъл, просто заради удоволствието от запознанството с жена като нея …

И, да! Знам, че съм пълен и тотален мръсник!

Ваш,

Lucifer