Една седмица … почти.
Една седмица в която направих само 3 отстъпки от твърдото си решение да не пипам нищо:
Погледнах на @didiGK защо не и излизат заглавията на новата тема.
Погледнах на една приятелка в новото студио защо и пищи UAC-а.
Погледнах да видя дали ще разбера, защо по дяволите получавам notification-а от форума 23 часа по-късно.
Но като цяло за тази една седмица отпуска съм свършил точно … нищо. Бях си поставил за задача точно това. Запълвах си времето с разходки, кафета и навестяване на приятели. Наистина не стигнах до морето през деня, но поне имам едната задължителна морска баня (01:30 … с двама откачени, дето трябваше да ги пазя).
За първи път наистина се постарах да си почина. Не толкова защото бях изтощен или уморен, а просто защото така се полага. Използвах тази седмица … ами за нищо. Загубих я в блажено нехайство… и дойде време на нехайството. След няколко часа си хващам автобуса и се прибирам в София и се заемам да наваксам с всичко, което не съм свършил през тази една седмица в която … ами нищо не върших.
Мисля, че най-накрая започнах да схващам какво значи почивка и защо хората имат нужда от нея. Събрах материали за поне един пост – трябва да ви разкажа какво студио за красота е на път да отвори врати в покрайнините на Варна. малко в страни от това за което по принцип пиша, но да видиш реализирана мечтата на приятел. Да стъпиш и да се разходиш из сбъднат блян … това не се случва често. Обещах и да и помогна с facebook и рекламата до колкото е по силите ми. Първо защото е приятел, но по-късно – защото видях каква красота и почувствах какво спокойствие ти носи … но за това – един от следващите дни.
Да успееш да си отспиш и да си отмарзелуваш … да се разходиш и раздвижиш … без да бързаш или да се съобразяваш. Красота. Възможността да вървиш по пътеки по които скоро не си вървял и да си припомниш изминати стъпки.
Еми ще се видим в София.
Ваш,
Lucifer
Снимка: alice36b2011
Пост 103 от поне 100
Вашият коментар