Детство мое …

Детство мое …

В чуруликар пуснаха линк към всички шапки на Сънчо и си признавам, че с най-голямо удоволствие ги изгледах, дори си пях песничката …

Помните Сънчо, нали?

Поне по-големите от вас трябва да го помнят.

Шапките на ежедневната “приказка за лека нощ” ме върнаха в спомените за онзи период, когато дърветата бяха къщи и космически кораби, листата бяха пари, а прашния тротоар се превръщаше в град с пътища, бензиностанции и къщи, само като прокараш ръка в прахта …

Не знам колко от вас ще си спомнят това време. По-скоро колко от вас искат да си признаят, че им се е случило, но аз си признавам, че някога бях малък и счупената клонка от храста на детската градина се превръщаше в меч. Купчината камъни пред къщата на съседа в крепост.

Имах удоволствието да израстна на една уличка във Варна. По-скоро една част от уличката … онази част на която се намираше къщата на баба ми. Уличка на която от едната страна имаше 5-6 къщи, а от другата – детската градина.

Нямаше компютри, за Интернет в България знаеха малко хора … Изпълвахме дните и най-вече вечерите си с игри или разговори. Разказвахме си как сме ходили сами далеч, до места които се намираха “в другия квартал”.

Нямахме мобилни телефони, даже домашните си не знаехме как да ползваме, за това ти се налагаше да излезеш, да прекосиш разстоянието до другия край на улицата и да викаш от портата на двора, защото не всички имаха звънци, а и на тебе ти трябваше някой, а не майка му или баща му.

Помня как лятото улицата се огласяше от гласовете ни, за да затихне към 16:30 когато започваше “детското” по телевизията, само да излезем пак след час за да продължим с играта на дама, охлюв или даби-даби.

Знаете ли … не завиждам на днешните деца! Аз съм технократ до мозъка на костите си, но не завиждам на днешните деца израстващи с 3D FPS-и вместо стражари и апаши, с RPG и MORPG вместо да излязат и да дигнат левел в живота, с Skype вместо да излязат да поговорят с хората …

Аз имах детство, което не бих заменил за нищо. Истинско, не подправено и наистина забавно детство … сегашните деца имат единствено възможността да пораснат бързо, притискани от обществото и културата. Съжалявам, че децата в момента, всъщност са нямали възможност да имат детство.

Разкажете ми за вашето детство? Приемете го като щафета, но този път няма да посоча кого искам да прочета … искам да прочета всеки който иска да напише за своето детство.

Ваш,

Lucifer – едно не пораснало дете …