Българийо, за теб те умряха …

Днес явно ще пиша два пъти.

Българийо, за теб те умряха!

Но малцина ги помнят! Малцина помнят, какво са сторили от чисто родолюбие, Българиьо. Мнозина помнят, жертвите и героизма, но малцина го помнят винаги, а не само когато им изнася!

Бият се в гърдите – Аз съм Българин!

А после се обръщат и плюят – Да ти еба шибаната държава!

За такива ли чада дадох

а живота си онези които трябва да помним днес?

За такива ли чада загинаха славните ти синове и дъщери?

За да може винаги да се оправдават с теб, майчице? За да са виновни братята им, твоите синове? За да може печалбата да е цар и господар?

За това ли загинаха онези, които помним днес?

За това ли проливаха кръвта си?

Помним Шипка! Помним Батак! Помним … но помним само когато от това ни изнася. Така ли е, братя и сестри? Помним ли за какво са се борили? Помним ли златотъканите думи на зеленото знаме?

Свобода или смърт!

А какво имаме?

Слободия! Заменихме чуждия тиранин с нашия си, по-лошия, дребничкия тиранин, който се крие във всеки от нас! Заменихме гордостта на великия народ с омразата към самите себе си.

Аз съм горд, че съм Българин! Аз съм горд, че съм се родил тук! И за разлика от повечето: Аз знам, че дължа на тази страна всичко което мога да направя за нея!

Помните ли какво е написал Паисий в своята “История славянобългарская”?

Помните ли заветните думи, които ни разобличават дори сега?

“О, неразумний юруде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин …”

Нека си спомним за какво умряха!

Нека си спомним, кои имаме потенциала да бъдем!

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН И ПОМНЯ!

А вие?

Ваш,

Lucifer