от Lucifer

asteroids_by_kattenfelix-d2xp5pd_edit

Докато си разглеждах Facebook-а, попаднах на интересен споделен линк – Защо науката не опровергава Бог във vevesti.bg от който останах дълбоко покъртен в дъното на научнолюбската си душа.

Не знам дали такава статия има в TIME и честно казано не ми се занимава да я търся. Но хайде да помислим малко върху тази „новина“ или още по-добре – да обърнем въпроса – защо Бог/църквата/религията не опровергава науката?

Организираната религия, без значение коя, съществува от хиляди години, много повече от колкото съществува организираната наука – Асирия, Вавилон, Египет, Гърция, Рим, Юдея, Византия, Рим … всяка една религия твърди, че нейния пантеон е съзидателя на това, което имаме и всеки един реалностен творец е необозрим и неповторим. И всяка една религия заплашва, че ако се бъркаш в работата на боговете ще свършиш зле (спомнете си Прометей, Сизиф, изгнанието на Юдеите) …

Но в някакъв момент хората отвръщат глава от боговете си и започват да се опитват да опознаят света в който живеят, въпреки изричната забрана, въпреки страха от божието възмездиe (или това на църквата през тъмните векове). И с всяко забранено познание се раждат нови неща. Човека започва да твори не в угода на един или няколко богове, а за човека. И с всеки напредък религията, независимо коя, виждайки че губи почва се противопоставя, но когато барикадата на познанието и е премината, тя се оттегля зад нови стени, по-високи и по-силни от предните, но и те биват сломени от човека и науката.

Когато Коперник казва, че Земята се върти около Слънцето, църквата застава срещу него, за да защити догмата си. Последователите на неговата теория биват гонени и преследвани за светотатство. Тогава религията отстъпва и си окопава във възрастта на Земята …

Когато науката се противопоставя на вярата, че болестите идват от лоши духове или са наказание господне, религията прави всичко възможно да спре прогреса, защото смята, че само тя има екскулизивно право над лечението … После се появява пеницилина, стерилизацията и всички онези неща, които знаме днес и религията се окопава около възникването …

С всяко научно откритие, което отнема от божeствената творителност по начин неподлежащ на оспорване, религията отстъпва и намира нова теза зад която да се окопае и да я сочи като символ на божествено изначалие, но в нито един момент Бог или боговете не успяват да опровергаят науката. Отстъпват и губят почва под всезнаещите си нозе, докато науката, която не се страхува да признае, че не знае, напредва. Бавно и методично. Понякога като свлачище, понякога като ледник. Но винаги напредва – доказва нови и нови начини, по които религията не е права.

Да, науката все още не може да обясни еднозначно от къде са възникнали най-простите аминокиселини, превърнали се в прародители на днешния живот, но за това пък нито се срамува да каже, че не знае, нито  пък има намерение да спре да опитва.

Бог (религията) не може да опровергае науката по една много проста причина – Бог е нетърпящ промяна абсолют, които е нареден, докато науката е търсене във вечния хаос, на онова, което уж Бог е наредил.

Откровено невярно е че науката не е обяснила произлизането на мислещото създание, на абстрактното мислене, на самоосъзнаването  – умът, абстрактното мислене, спомените, творчеството, всичко това, което днес наричаме съзнание е прост еволюционен механизъм за по-бърза и по-добра адаптация. Създания, които се адаптират към повече условия оцеляват по-бързо. Там където природата не е достатъчно бърза, защото има нужда от 2-3 поколения, се развива това което наричаме интелект – адаптивно и абстрактно подхождане към проблема – намираш решение на бързо настъпващи екологични фактори. Огъня в зимната нощ. Намаляването на смъртността от заболявания, когато опечеш месото. Оформянето на осъзнаването, че определен вид трева, след като расте на определено място, значи може да бъде преместена и отгледана, за да имаш за следващия сезон. Възможността да мислим и да се изразяваме, да имам абстрактно осъзнаване на нещата, не е някакво чудо – то е проста мутация, опитваща да осигури оцеляването на вида ни. Даваща ни възможност да оставим наследство, което да продължи рода … човешкия род.

Не мисля, че науката трябва да опровергава Бог, защото науката не цели да отнеме божествената валидност – науката е безпристрастна. Тя се движи от и за придобиването на нови знания. За акта на откриване и облекчаването на човешкия живот. Тя няма за цел да разруши или да отнеме от Бог, има за цел да постигне нещо, въпреки пречките. Но след като църквата смята, че науката трябва да опровергае Господа, защо Господ не опровергае науката? Или е загубил гласа си в хилядолетията през които е променял същността си? Защото боговете на Елините са отмрели, както и тези на Римляните, но Аристотел го помнят и тачат, законите на Архимед са още валидни, Евклид, Питагор …

А бог? Кой почита в днешно време гръмовержеца, да не говорим за хаос, небе, земя?

Боговете отмират с отмирането на вярата в тях. Религията им изчезва, губейки последователи и ли с отминаването на времето на своята полезност, но днес помним какво са открили учени живели преди хилядолетия. Помним имената им и техните достижения правят съвременния живот възможен.

А защо все пак Бог не е опровергал все още науката?

Ваш,
Lucifer

Снимка: Asteroids от kattenfelix

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.