от Lucifer

Clipboard01Знам че някъде наоколо се мотат някакви снимки на конструкции които съм правил – провесвания, наземни неща. Доста дълго време нямаше с кого да се сравнявам обективно. Знаете какво става когато няма обективна конкуренция – човек няма ясна представа за това до къде е стигнал в това което прави.

За моя радост през последните месеци се появиха хора с които мога да обменям опит. Хора, които имате желание, възможности и най-вече знания за да можем всъщност да обменяме опит. Дали тези хора са по-добри от мен? Кой знае – може, но може и да не са. По-скоро имат различна техника от мен. Техен индивидуален подход. Но тази обмяна на опит, на идеи, ме кара да седна да преосмисля собствената си техника.

Всеки е различен. Всеки иска да постигне нещо различно … да изрази нещо различно чрез това което прави. И всеки има своя индивидуален подход. Тук можем да намесим думички като шибари, кинбаку и сравняването им с западния bondage (до скоро и аз мислих че тези неща са едни и същи, но … е човек се учи), но няма да го направя. Хората с които ми се отдаде възможност да обменям опит са различни (каква изненада) … не само различни от мен, но и различни помежду си … и макар възгледите им за въжето да са различни, успяват да създадат много прекрасни неща заедно (ако сте били на рождения ден на форума, може да сте видели за какво говоря).

И точно разликата във възгледите за въжето е това което прави техниката различна – моята от тяхната. Всеки, както вече казах се опитва да изрази различно нещо с въжетата – за едни, по важно е въжето. Усещането, аромата … дори шумът на извиване на нишките е това, което ги възбужда … за друг – впиването на въжето в кожата … За мен, лично, въжето е продължение – то е усещането което доставя. Въжето е проекция на волята ми, за да извлека от партньорката си това, което желая (все пак за мен основния фетиш е контрола). Дали ще е болка, дали ще е удоволствие … или просто ще е отнемането на възможност … за мен въжето продължение на желанието ми … до някъде по-скоро инструмент, от колкото нещо друго. За това и въжетата които правим са различни (моите винаги са по-груби, малко по … усещащи се).

Може би за това и собствената ми техника на връзване е такава – непринадлежаща на „стил“ или на „тип“. Не е точно източна, не е и точно западна. По-скоро е моя, собствена. Изражение на желанието което имам в момента. За това и, както съм казвал, не знам как ще вържа някого. Това не зависи от мен. Това е все едно как ще го докосна …

Всеки от нас е индивидуален … за това и винаги ми е било трудно да копирам чужди конструкции. Ако се напъна, може и да се справя с някое такате коте (това е вид основно връзване на тялото (по-специално областта на гърдите и ръцете)), но някак си не мога да използвам само „заучени“ неща.

Някой ще каже че връзването е изкуство. Сигурно е прав … за мен връзването е … откровение? Любовна игра? Отношение? Докосване?

Вариацията … интерпретацията … развитието и влагането на самият себе си в конструкцията … постигане на неща, които до сега дори не си знаел, че можеш или искаш да направиш. За това и имам такъв проблем понякога да разбера хората, които учат по „учебник“ – независимо дали имитират до съвършенство японските майстори от древни книги или копират съвременните достижения на „източни специалисти“ от видеа …

За мен е … важно да вложа нещо ново всеки път … да променя нещо … да нямам две еднакви конструкции. По-интересното е че всъщност не мога да имам две еднакви конструкции – мога да опитвам до безкрай, но някак си не успявам да повторя една и съща конструкция два пъти … колкото и да ми се иска …

Едно от хубавите неща на конкуренцията е че има с кого да обменяш опит – да видиш нещо ново, да взаимстваш идея и да я развиеш по свой собствен, уникален начин …

За това и се радвам, че имам с кого да обменям този опит …

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.