от Lucifer

8630713016_48e0f68992Много ми е интересно как хората съдят за теб по това, което виждат …  или по това, което и мислят, че виждат от теб. Забавно ми е как това, че съм облечен в къси гащи и тениска, и пътувам на стоп, веднага ме прави в очите на хората, които ме качват или с които се запознавам и им разказвам, беден и без пукната пара в джоба.

Никой от тях обаче не обръща внимание, на това, че телефона ми всъщност е хубав, маратонките ми са удобни и мога във всеки един момент да сляза и да си позволя автобуса от всяко място до всяко  място.

Хората са свикнали да гледат, но не и да виждат. Свикнали са да смятат, че това, което е пред очите им е това, което е. И много често бъркат вида с човека. Рядко някой се заслушва в думите и поглежда отвъд дрехите. Защото там се крие човека … там се крие това, което си заслужава да бъде видяно. Това какъв си и какво можеш, дори колко имаш, не е нещо, което можеш да познаеш по дрехите. Не е нещо, което се разбира от един поглед.

Знанието за хората е това, което ни прави по-добри. Възможността да погледнем отвъд дрехите, отвъд държанието … дори отвъд цвета, расата и езика, е това, което всъщност ни дава възможност … и сила – да опознаеш другия, да вникнеш в него, без да се заблуждаваш от първоначалния вид … това е истинската сила и истинския ум. Да видиш човека, а не дрехите. Да чуеш мислите, а не думите. Да проследиш делата, а не намеренията.

Защото хората, не всички поне, не са това което се вижда на повърхността … и ако приемем само това, което виждаме за тях, то допускаме жестока и понякога фатална грешка. Разбирането на другите е това, което ни помага да да опознаем и самите себе си, но най-вече ни помага да не пострадаме … да се научим да виждаме отвъд това, което ни  показано, защото истината се крие точно там – отвъд маските … отвъд фасадата … отвъд дрехите … някъде там вътре, но се вижда. Ако се вгледаш внимателно, можеш да я видиш през и във всичко което ти се показва от другия …

Хората са сложни създания … не сме черни или бели, не сме и сиви, ние сме шарени … изпъстрени сме! Като шахматна дъска … понякога повече черна от колко то бяла или повече бяла от колкото черна … но все пак шарена … всеки от нас има своите сенки, всеки от нас има своята светлина, но сме решили да покажем само една част от нея … а трябва да погледнем отвъд това, което другите показват …

Да погледнеш отвъд дрехите, отвъд телефона, отвъд колата … да чуеш отвъд думите … не е толкова трудно – трябва само да се замислиш … да се настроиш, че това, което виждаш, не е това, което е … всеки един от нас не е това, което се вижда на повърхността …

А какво виждате вие от другите хора … и какво виждат другите у вас?

Ваш,

Lucifer

Пост 42 от 60

 

Снимка: JohRo2012

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.