от Lucifer

7108416333_9b9b8237f1_zВсеки от нас сигурно се е сблъсквал с този момент – намира ни се купчина полезна информация, информация, която може да помогне на някого да не направи много грешки, но въпреки това, не я споделяме … не защото човека не ни е приятен или нещо такова, а просто защото не е социално допустимо да намесваме в чуждите отношение …

От друга страна, има и такива, които са се самоизбрали за ангели хранители и се опитват да предпазят хората от собствените им грешки. Да ги насилят в „правилния“ за тях избор.

Къде все пак е истината? Дали е по-добре да стоим и да гледаме как някой допуска грешки или да го предпазим от тези грешки, като го насилим да направи избора, който ние сме решили, че е правилен?

Личното ми мнение е … ами зависи. Зависи до колко аз съм част от личния живот на този човек. Зависи до колко този избор ще му навреди. Винаги съм вярвал в свободата на избора. В свободата всеки да допуска собствените си грешки. Ние сме хора и се учим от допуснатите грешки, от изпитаната болка и нараняванията …

Има моменти, когато не бива да позволяваме „социалните“ норми да ни спират, но тези моменти са изключително редки. В една много голяма част от случаите – не бива да се намесваме. Не бива се бъркаме в личните отношения на хората, независимо колко грешни ни се виждат. Всеки от нас се ръководи от поредица социални норми, но една от най-важните винаги е била правото на личен живот. Личен, като в неприкосновен … като място в което никой не бива да се бърка, освен, ако не е част от този живот.

Много често хората не оценяват, това което се опитваме да направим за тях като добро, а понякога ние самите не знаем кое всъщност е добро и не сме запознати с цялата картинка, но въпреки това в убедеността в своята правота допускаме грешката да се месим … да се набъркваме и да се опитваме да „помогнем“, без да знаем, че в повечето случаи това е вредно. Много по-вредно от това да оставим нещата да се случват.

Дори да сме прави за това, което казваме или правим, ние нямаме право да се намесваме. Имаме … как да го нарека? … Морално задължение, да оставим човека, на който се опитваме да помогнем, да допусне собствените си грешки. Да му дадем възможност да бъде себе си и да се открие, чрез всичко онова което му се случва … което кара да се случва. Има твърде малко случаи, в които ни е е разрешено да се намесваме и да се опитваме да предпазим другия от болката.

Личната свобода на всеки и личното му пространство, са и трябва да бъдат неприкосновени. Независимо от желанията и намеренията ни, нямаме право да се намесваме в личния живот на хората, защото, мамка му, той е личен!

Ваш,

Lucifer

 

Снимка:  liquidnight

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.