от Lucifer

2966636807_58c799f71e_zТрябва явно да срещнеш правилните хора, за да ти поставят правилните въпроси … След SoReadeble, се събрахме да полеем – моята поетеса и хората с която тя се събира. За първи път не се чувствах толкова … откъснат или без възможност да направя връзка и да започна разговор с някого, както се чувствам по принцип в непозната среда …

Но няма сега да говоря за това …

Един младеж, на масата направи интересна забележка, за която не се бях замислял – До къде се простира разликата между това, което се харесва на естета в нас и какво кара онази ни работа да застава мирно?

До колко различно е това което очите ни намират за красиво и това което намираме за сексуално привличащо? И още по-важно – може ли двете да се различават – естета в нас да се противи на животното в нас?

От твърде дълго време се движа в среда от хора, които приемат животното в себе си съвсем спокойно. Опознали са го и го намират за нещо нормално и нещо, което да ги води при избора на партньор. Естета и животното гледат и виждат едно и също нещо – и ума, различаващ красиво и оная работа се възбуждат от това което виждат …

Но какво става когато двете части от нас не са в синхрон?

Какво се случва когато, разликата между това, което харесваме и това което ни се ебе е до толкова голяма, че не харесваме, това, което ебем?

Цитирам по памет:

„Човек, нямаш си на идея какво е – виждам някаква и оная ми работа щръква! Ще скъса копчетата, а аз съм такъв – Dude! Сериозно!?!?! Виж я тая!, а малката глава ми отговаря с – Човек! Виж я веее! Ще я разпоря!“

Лично аз не го разбирам. А и няма как да го разбера, но ако се замислим реално, винаги е имала разлика между това, с което искаме да живеем и това, което искаме да ебем. Дори и минимална.

И все пак … как е възможно разликата да е толкова голяма?

Интересна ми е логиката … начина по който собственото ни съзнание успява да наложи … някакво временно харесване … дали наистина хормоналната зависимост е толкова силна? До някъде успявам да разбера тази разлика … успявам да разбера и как задоволяването на нагона е много по-важно от естетиката … но не мога да си го обясня напълно … Някаква част продължава да ми бяга …

Това явление мога да го обясня … или поне да се опитам да го обясня по няколко различни начина, но може би този, който наистина си струва да приемем разликата между изграждането на сексуланото влечение и естетичното такова. Сексуалността ни, колкото зависи от нас, толкова зависи и от обществото ни … всеки има своите малки девиации … но най-често това, което ни влече сексуално се оформя завършва оформлението си през пуберитета … тогава (поне по спомен) сексуалните ни влечения се фиксират – те могат да търпят развитие, но … посоката и архитиповете остават същите. Сексуалните ни влечения са много по-основни от естетичните такива … не напразно говоря за животно и естет. Това което ни привлича в секса се образува в равни части от нас самите и от обществото … социума в който растем. Не рядко табутата на този социум са това, което ни привлича. Нещата, които са забранени … за това има и толкова много жени, които имат фанатазия за изнасилване – това е някакво табу в еротиката, което се е промъкнало в съзнанието и е изменило сексуалното привличане. От там идват и изразените фетиши …

Докато естетическата част от нас идва почти изцяло от заобикалящата ни среда – на нас ни е наложено какво е красиво. Наложено ни е какъв тип жени или мъже да са красиви за съзнанието ни. Какви картини да харесваме, какви цветове на какви сигнали отговарят … естетиката е много повече социална от колкото субективна и точно като социална, тя е част от защитата ни в това общество – ако харесваме същите неща като другите, това няма да ни отличава и няма да ни се присмиват.

И тук идва сблъска на животното и естета. На онова, което си е наше и онова, което ни прави част от това общество. В повечето случаи хората избират общественото оценяване на естета пред собственото си сексуално привличане, защото така е по-лесно да се впишат в обществото в което живеят, но тук започва и битката със самите нас – животното срещу естета. Избирайки едното, е трудно за хората да приемат другото. Много е трудно, още повече ако двете неща се разминават.

Пример за това са така наречените chubby chasers – мъже и жени, които се възбуждат сексуално от по-пълнички сексуални обекти. На моменти дори дебели. Или bear lovers – почитатели на окосмени партньори. Тук животното търси нещо, което естета не разбира. Защото естета в нас е чуждо творение. Той е създание не обществото ни. И тази разлика между естета и животното … или по-скоро трудността да се приемем напълно е това, което създава личностните ни проблеми.

Както казах съм късметлия да съм обграден от хора, които ако не се приемат на пълно, то поне се разбират и правят съзнателен избор, а на се оставят да се разкъсват между това, което мислят че трябва да харесват и това, което харесват. За това и хората, които се занимават с BDSM имат едно предимство – те знаят че са извратени … от тук на татък избора е техен да решат дали цял живот да се борят с това, което са или да се приемат и да живеят щастливо със себе си бидейки това, което са.

Може би, ако се приемаме такива каквито сме ще ние много по-лесно да сме самите себе си, какво ще кажете?

Ваш,

Lucifer

 

Снимка: Scarleth Marie

Един отговор за “За сексуалното привличане и естетическото привличане …”

  1. Луцифер, приятелю , не мога да ти опиша , колко много човекочасове съм жертвала размисляйки над тази тема. Аз лично , съзнавам какво и как ме привлича , и не ми е проблем/комплекс/смущение , когато обекта който ме привлича не отговаря на общоприетите и наложили се норми. Но е много любопитно наблюдението от другата страна на барикадата. Бидейки , хайде да си го кажем открито, та бидейки откровено дебела , нещо от което до нейде ми е кофти / трудно се намират дрехи,бельо, и т.н. ,често те критикуват „Как аджеба можеш да изглеждаш и да се търпиш така/, но от друга страна не ми е защото този мой минус/плюс ми осигурява толкова бонуси. Теглото ми играе ролята на сито, то пресява хората които не могат да видят отвъд сланинките ми , не визирам мъже , хора по принцип за общуване дори. Но се отплеснах де…. Та по темата
    Какво правим когато това което ни привлича не отговаря на това с което ни се ще да се появяваме на публично място ,сред приятели , семейство и т.н.
    Лично моето мнение е че по този параграф на мъжете им е по трудно. Една жена по лесно би била разбрана , когато обекта на интереса и е така да го наречем „неугледен“ , но по този въпрос мъжкото съсловие граничи с жестокостта.
    От гаври със човека който е избрал неугледна дама , до леки шеги със самата дама.
    Затова и повечето мъже или игнорират влеченията си към необщоприетите обекти , или избират пътя на абсолютния …. страхливец и едва ли не искат „Да се обичат тайничко“ с неугледния обект.
    Аз лично се възхищавам на хората които следват инстинктите си и не се съобразяват с чуждото мнение. Когато на мен обкръжението ми се е възмущавало на някое гадже „Ама той е много стар!“, „Много е нисък“, „Той не е хубав!/Което по мое мнение си беше нежния начин да кажат „Ама той е много грозен“/“ и т.н. единствения ми отговор е бил „Ами мен си ме привлича такъв“ и с това съм слагала точка по въпроса.
    Аз не се срамувам от това че съм дебела , да бих се радвала да отслабна , но дори и това никога да не стане , това съм си аз , ако аз сама не се харесвам , нима мога да очаквам от когото и да било да ме хареса.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.