от Lucifer

Като писах преди няколко дни ли бяха, седмици ли бяха, за конкуренцията и как тя трябва да се разглежда не като заплаха, а като помощен инструмент в развитието. Тогава се чудих, дали само аз гледам така на конкуренцията … явно да. Но май освен мен и еволюцията гледа по-този начин.

Живеем в свят на най-приспособимите – животински видове намира своите ниши и успяват да оцелеят. Минимални мутации променят това което са за да ги превърнат в нещо по-добро. Същото е и в обществото в което живеем – всеки намира своето място. Всеки заема някаква позиция според това, колко се бори какво иска да постигне. Според собственото си развитие.

Конкурирайки се един с друг в социално отношение, ние се учим, израстваме, постигаме неща. Дори конкуренцията да не е явна, тя е това, което ни движи напред.

Развитието ни, като личности, като специалисти и като хора обаче не е единично действие. Няма някаква граница до която да можем да стигнем и да кажем – „Аз успях!“. Има само още борба. Развитието е процес и както всеки процес изисква влагане на време, усилие и най-вече желание. Желание да направиш повече от себе си, от колкото си в момента. Развитието и израстването са процесите които ни правят по-добри. По-добри като специалисти в избраната област, но и по-добри като хора. Променяме се … ставаме повече, само като не спираме да се трудим за себе си.

Няма как да постигнеш нещо, ако не дадеш нещо от себе си. Няма как да вземеш от този живот без да дадеш … а доста често даваме много повече от колкото получаваме или поне така ни изглежда. Защото сравнено с това, което имаме, това което получаваме може да изглежда малко …

Развитието … напредъка … подобрението на нас самите и на начина ни на живот не може да спре в някакъв момент, защото в момента в който спрем да се опитваме да постигнем повече, започваме да губим това което сме постигнали. Тук се намесва конкуренцията – здравословната такава. Съревнование в чистия формат на тази дума – аз срещу другия, не за да не позволя на другия да спечели, а за да мога аз да постигна повече. За да подобря себе си, трябва да имам срещи кого да се изправя.

Но явно малцина гледат така. Малцина разбират, че личностното и професионалното развитие не могат да спрат в даден момент. Няма съвършен момент в който сме постигнали всичко, което можем да постигнем от себе си. Защото света не стои на едно място – той се развива заедно с нас. Напредва, подобрява се, открива хоризонти, за които не сме предполагали. А достигайки до своя собствен край на състезанието игнорираме всичко отвъд това. Достигаме съвършенство, в един свят, който отдавна е променил какво е съвършено за него. Живеем с вчерашния успех и вчерашното най-добро, което вече не е това, което е било, когато сме започнали …

Ние се развиваме, докато решим да не го правим. Работим над себе си, трудим се и правим някакви неща. Понякога го правим с цел – за да постигнем нещо. Понякога го правим, просто защото сме устроени така, че да не можем да стоим на едно място. Просто защото това, което сме трябва да бъде променяно и да бъде изграждано, отново и отново и отново, не защото трябва, а защото просто не можем да го направим по друг начин.

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.