от Lucifer

happiness_by_silverwind91

(4:17:13 PM) ?????: да ти имам проблемите
(4:17:14 PM) ?????: 😀
(4:17:22 PM) ?????: ъъ. всъщност не. не ща
(4:17:22 PM) Lucifer: налииииииии?
(4:17:27 PM) ?????: 😀
(4:17:28 PM) Lucifer: що ве?
(4:17:41 PM) Lucifer: какво им е на моите проблеми – повечето от тях се решават с пушка
(4:17:45 PM) ?????: hahahah
(4:18:05 PM) ?????: то на практика всички проблеми биха могли да се решат с пушка

Тази малка извадка от днешната забавна размяна на думи със стар приятел ме накара да се замисля, дали реално проблемите могат да се решат толкова лесно – с пушка. Добре де, не с пушка, а с насилие, принуда, убийство, грабеж?

Дали наистина е толкова лесно да разрешим ежедневните си проблеми?

Твърде лесно е да се приеме, че всичко, което съществува като проблем, може да се разреши с насилие – доста дълго време в еволюцията ни като вид най-голямата пръчка (най-голямата пушка) е значела задължително победа. Дори и днес това е вярно … до някъде. Ако говорим за оцеляването като индивид и за богатството като материална база, пушката/пръчката/насилието все още е предоминантни лесно решение за достигане на някакво решение. Парите и храната, дори секса могат да се заграбят с желанието да проявиш насилие и с правилното „въоражение“, но това е само краткосрочно решение. Насилието, като такова е краткосрочно, защото то предизвиква само още насилие. А все някога, ще се намери някой който да е по-силен от теб или да има по-голяма пушка.

Ако говорим за човешки отношения и проблеми възникнали от тях … само половината могат да бъдат решени на върха на меча. Противниците ни престават да имат значение в момента в който спрат да дишат. Но какво правим с приятелите или с онези междуличностни проблеми, които не подлежат на простото разрешаване с насилие?

Като цяло насилието е половинчато решение, което понякога води до усложнения. Много е приятно да си мислим, че можем да разрешим всеки проблем с достатъчно насилие … освобождаващо е. Насилието е първичния заряд в нас. Нещо дълбоко вкоренено в ДНК-ато ни. Насилието привлича с простата на решенията които дава …

Но насилието решава малки проблеми или големи проблеми за малко. Насилието не нещо, с което можеш да се измъкнеш, само ако го прилагаш на по-слаби, но в първия момент в който срещнеш някой по-силен от теб или силен поне колкото теб … насилието спира да е опция или поне не е опцията, която по-слабата страна би избрала.

В началото, когато се е сформирал социума като такъв насилието е било необходимо – най-силния е имал най-добри шансове за продължаване на рода. Но постепенно насилието губи основната си функция на разрешител на проблеми. Не защото не разрешава нищо, а защото го разрешава за малко.

На чисто физиологично ниво, насилието е заложено в нас – успокоява ни идеята за преставането на съществуване на противниците ни, дава ни сили и ни помага да се спасим. Заложено ни е, но то е инстинкт, който като страха, трябва да бъде поставян под контрол, защото проблемите с които се сблъскваме все по-рядко могат да бъдат решени чрез директно насилие – има хора, които имат по-големи пръчки/пушки от нас, които налагат правила (закони), които не ни позволяват да се разправим подобаващо с хора, с които искаме. Не ни дават да заграбим това от което имаме нужда или желаем.

Но от друга страна тези хора, правила и закони защитават нас от същото – от човека с по-голямата сила и по-голямото желание за нещо. Защитават ни от самите нас.

Не казвам, че насилието е нещо лошо – понякога то е необходимо. Но има моменти, когато не всички проблеми можем да решим с пушката. Да, повечето проблеми са екзистенциални и не могат да намерят прости решения, но колкото и да е странно – те са по-често срещаните.

Но колкото и да ми се иска – не всички проблеми се решават с пушка … колкото и да ми се иска, не мога да изпозастрелям всички онези копеленца, които искам …

Ваш,
Lucifer

Снимка: Silverwind91

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.