от Lucifer

TruthsАбе хората като остаряват вярно се вдетиняват. И то сериозно. Отвъд всичко.

Знаете ли, възпитан човек съм. Имам баби и дядо, имам и родители и в голяма част от случаите отстъпвам място на възрастните хора из градския транспорт. Все тая ми е дали ще си слушам подкаста прав или седнал. Но имам моменти, когато не ставам. Защо не ставам ли?

Защото мястото, което съм заел ми трябва. Трябва да седна. Дали защото така ме боли главата, че не мога да гледам, но вместо да се оплаквам се прибирам от работа или отивам към нея, или сега, когато се оказа че съм дюстабан, едва си седя на краката … няма значение. Да, доброто възпитание предполага да стана. Възпитан съм, както и всички останали. Това, че не съм си вдигнал задника от седалката не значи, че не съм възпитан. Означава само, че това място ми трябва повече.

Това, че изглеждам в разцвета на силите си не значи че нямам своите здравословни проблеми, не значи че мястото, което съм заел ми трябва по-малко от на вас. Не съм длъжен да ви го отстъпя! Кофти късмет е че си на 80 или 90 и си тръгнал на пазар, а аз на 30 и отивам да правя нещо друго. Това, че изглеждам добре не означава, че съм. Съжалявам. Може и да е коравосърдечно, но ако няма как.

Защо пиша всичко това ли?

Защото преди малко отидох да прибера приятелката ми от спирката. Спирката е на 5 минути от нас, но тя ми се обади да я прибера, защото прави бъбречна криза. Ей така … при нея са редовни, както главоболия, пред които мигрената прилича на махмурлук са нормални за мен. Отидох да я посрещна само да я намеря разстроена, защото някакъв пенсионер я нарекъл наркоман, защото вместо покорно да стане от седалката, докато бъбреците я късат, тя си защитила правото на седалката. Като е стигнала до викове.

Довода „Ама на тебе нищо то няма! Нямаш такъв вид!“ не върви. Ама изобщо. Всеки, на който му се е налагало да се справя с редовна хронична болка, знае че има два начина – или се отказваш от всичко, свиваш се на кълбо и я оставяш да отмине, или се усмихваш, игнорираш я и се надяваш да се прибереш на сигурно преди да стане по-силна от колкото можеш да търпиш. Е, и аз и приятелката ми, сме от втория тип.

Това, че някой изглежда добре, не значи че е, да ви ебам майката. Колко точно коравосърдечно, глупаво парче трябва да си, за да докараш момиче с бъбречна криза до крясъци, само за да може да се повози още 4 спирки спокойно … защото просто не може да стои права. Иска ми се да знам що за пораснал човек трябва да си, за да не се вслушваш в това което ти казват? Що за коравосърдечно говедо трябва да си? Много мъжко нали? Да се разкрещиш на момиче.

Чудно ми е защо не сте го пробвали този номер на мен? А да, забравих – аз съм мъж, тежа около 90 килограма и имам една специфична усмивка, която ви кара да се замислите втори път. Да, през повечето време ще стана и ще ви отстъпя мястото, защото за мен е безсмислено, но ако не го правя … ами или не мога или не искам.

Много сте ми готини, когато настоявате за уважение. Подчертавам НАСТОЯВАТЕ, но самите вие не сте готови да го дадете. Ами тогава – майната ви. Не дължа уважение на някого само защото е 40-50 години по-стар от мен. Не му дължа уважение само заради възрастта. Уважението се заслужава и се показва. Как да уважавам примати с бастуни, нахвърлящи се на беззащитно момиче, само защото „Не изглежда да и има нищо!“ и „Да ходи да разправя на майка си и баща си колко я боли и да му става от мястото!“.

Е няма да стане. И не, приятелката ми не е наркоман, както твърдиш. Просто я боли, а това че не е избрала да се гърчи, си е неин избор и не си ти човека, който да казва кое как е с нея.

Извинете ме за малкия бяс, но понякога има хора, които просто ме изваждат от нерви. За радост на съответния дядо, ме е нямало в трамвая. Аз за разлика от нея не повишавам глас, но пък езика ми е много по груб и съм много по-неотстъпчив … (какво да не си помислихте, че ще прибегна до физическа саморазправа?)

Не казвам да не уважаваме възрастните … не. Казвам само, че понякога уважението отстъпва на нуждата да се погрижим за себе си.

Ваш,

Lucifer

4 Отговори на “За привидното …”

  1. Понякога не е срамно да покажеш, че си слаб, че те боли. Ако твоята приятелка изглеждаше така, сякаш има бъбречна криза, навярно шяха да и се притекат на помощ, вместо да я навикват по този начин. За съжаление фактите са такива. Не защитавам грозната постъпка на пенсионерите, нито пък я порицавам, че е избрала да се държи „мъжки“ и да се усмихва в лицето на болката. Както ти самият твърдиш – всеки има право на избор как да се държи. Но определен избор води до определени последствия. За съжаление.

  2. понякога не е срамно….?
    Значи какво , трябва да изглеждаш смачкан за да им е жал и да не те закачат?
    Нееееее, хората трябва да се научат да не съдят по външният вид, да тя е изглеждала физически здрава(но не това е причината да я тормози стареца), там е работата че тя не изглежда като заплаха (за това си позволяват подобни волности).
    Просто защото тя не изглежда като човек, който ще насмете „нападателя“, въпросният си позволява да я тормози….
    До кога тесногръдо ще се пробваме да властваме(настояваме, подвикваме, мринкаме и викаме) за уважение от по следбите (но здраво изглеждащи, защото ако тя изглежда като в период на болка псевдо съвестта няма да ни го позволи)?
    Защо когато срещу им седи някой който изглежда….(съжалявам за определението, но то и за мен се отнася) зъл, си натискат парцалите а?

  3. е , явно се сдържаш по-добре от мен.
    Не мога да разбера, защо хората винаги и неизменно съдят по външният вид….защо се правят на съверстни(и добри самаряни)…защо имитират добро възпитание,загриженост, и хуманизъм.
    всичко опира до това колко заплашитрелно, глупаво, грозно/красиво или нещо друго което им е приоритет но не биха си признали, изглеждаме…
    повърхностна гад се хомосапиенс….(има време -аз съм оптимист)

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.