от Lucifer

cigarette-407238_1920

Има нещо странно в центъра на забързан град, по средата на напрегнато събитие да застанеш на вратата гледаща в нощта и да усещаш само вятъра, преминаващ през раззеленените дървета …

Някъде в цялата градска лудост да усетиш аромата на пролетта – онова дървесно зелено, което се … носи към теб, като аромат на нов живот.

В такива моменти почти успявам да разбера необходимостта на отделните хора от спокойствие – от един миг уединение със самите себе си и с заобикалящия ги свят … почти. Все пак аз съм деен човек – не мога да стоя без да правя нещо. Не мога просто да спра и да постоя – за мен това е някаква загуба – някакво време в което мислите ми могат да извършват някакво действие … някакво време в което ръцете ми могат да се занимават с нещо.

Понякога се чувствам като акула – ако спра ще се задуша. Ако не се движа (мисля, играя, чета, пиша) не мога да съм аз. Може би и за това не обичам да се излежавам – защото нямам достъп до никакви средства за … нещо.

Но такива моменти, когато усещам спокойствието, идващо от … спокойствието на един преходен момент – почти успявам да разбера хората, които имат нужда от нещо такова. Почти … но дори в такива моменти не мога да се сдържа да не правя нещо.

Почти разбирам желанието за това да спреш и да се насладиш на момента … почти. И съм сигурен че губя нещо от това, че не успявам да го схвана … и докато другите продължават да гледат в нощта, изпълнена със звуците на покоя, аз се връщам към шума за да не спирам да се движа … за да плувам и да не спра да съм …

Ваш,
Lucifer

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.