от Lucifer

На всеки от нас, в един или друг момент му се е налагало да се представи за някой друг. Дали за да направи впечатление, дали за да „заблуди“ някого, е без значение. Важното е, че в един или друг момент всеки от нас е създал поне по един „допълнителен“ образ, живеещ в същото тяло като него самия. Може образа да има същото име, но променено поведение, спрямо някой от обкражението му, може и да е напълно самостоятелно създание, със собствен начин на действие, изразяване и дори мислене. Каквото и да е, всеки един от нас, в един или в друг момент, му се е налагало да се възползва от услугите му.

Всички знаете, колко е трудно да се представиш за някой друг, да измениш себе си, така че да не приличаш на себе си. Дори измислянето на име on-the-fly не е едно от най-лесните неща. За това аз лично разполагам с 2-3 готови „персонажа“ готови да изплуват, да бъдат използвани за постигане на целите и после захвърлени.

Всеки един от тях има всичко: име, възраст, някаква история, но най-важното е че всеки един от тях има някаква същност … personality – малки частици в поведението и начина на изразяване, които ги правят различни един от друг и различни от мен.

Но защо му е на някого да поддържа такива „образи“ … или персонажи, ако щете?

Освен очевидното – за да можем да бъдем други, когато не можем да сме себе си, има и друга, много по-важна причина: за да можем да бъдем себе си, като цяло.

Тези персонажи не са роля в която да влезеш за едното представление. Не, тези персонажи са част от теб самия. Имат същите качества, които имаш ти, но променени. А за да се постигне такова нещо има едно много важно условие – трябва да познаваш себе си. Трябва да знаеш точно до къде се простира „Аз“-ът за да можеш да го превърнеш в псевдо „Аз“-ът, който ти е необходим в момента. Трябва да познаваш ограниченията на собственото си съзнание, за да можеш да го превърнеш в инструмент с който да оформиш всеки персонаж.

И точно това себеопознаване в търсене на другите „Аз“ които да използваш е това което позволява да ги създадеш.

А вие имате ли такива персонажи? Използвали ли сте ги … и за какво?

Ваш,

Lucifer (ама истинския)

Снимка: Stuart-Buchanan

Stuart-Buchanan

5 Отговори на “За образите, които създаваме …”

  1. Човек винаги си има отделни персонажи, които живеят в него. Интересно е да се прочете за „драматургията“ на Гофман.

    Ролите често пъти са неосъзнати, но това не ги прави по-малко реални. Дори името варира в зависимост от ситуацията: дали съм Муйо, Мишо или Михаил? Мигел, no-name, или нещо измислено за момента?

    Поведението също се диктува от момента: на работа, на презентация, на бира, на среща, на гости у баба…

    Много интересна тема 🙂

    • Не говоря точно за не осъзнатите … по-скоро имах предвид точно осъзнатите персонажи, тези които създаваме с ясното съзнание за какво сме ги създали. Иначе всеки от нас има някаква фрагментация, на това кой е, в зависимост от средата в която се намира, но не измисляш име и история на този дето е на гости на баба, нали?

  2. В социологията на това му се казва „социални роли“. Човек е един на работа, втори – на изпит, трети – пред администрацията, четвърти – когато е влюбен, пети – пред родителите си, шести в това, което си мисли, че е, седми в това, което иска да бъде и т.н. и т.н. И всяка една от тези роли е променлива.

    Дълбоко убедена съм, че човек не може да „познава“ напълно нито себе си, нито друго човешко същество. Контролът и самоконтролът не означават познание или себепознание :-).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.