от Lucifer

ThinkПред мен се разиграва интересна сценка в момента – приятелката ми е докарала в нас нейна приятелка за да и помогне в писането на някакъв шантав анализ. И не защото не може да го напише, а защото преподавателя изискващ го, изисква анализа направен през специфична гледна точка. Собствената мисъл е забранена. Собствения анализ не се гледа с добро око.

И то в специалност философия.

Но хей, тя вече е в университета … там нали уж вече трябва да можеш да мислиш сам. След като в продължение на 12 години си каран да мислиш по шаблон. В основното и в гимназията си каран да пишеш Литературно интерпретативно съчинение … което е нещо като есе … ама няма нищо общо. За това и като започвах втория си опит за висше имахме цели 10 часа есе – или как да се научиш да мислиш и да се изразяваш сам.

Но защо в образованието не е така? Защо учениците са принуждавани (защо за мен ЛИС си е принуда) да мислят и да пишат по начин, който е зададен от преподавателя, следователно то училището и държавата? Къде остава собствената мисъл?

И докато в математика, физиката, химията и като цяло точните науки няма място за интерпретация, защо свободата на мисълта и интерпретацията се отнема в другите?

Защо ЛИС, а не есе по литература?

Лично според мен по една много важна причина, която е в основата на всички проблеми, както с образованието така и с културата, политиката и изобщо с обществото ни – по-лесно е да научим децата си да знаят от колкото да разбират. По-лесно е … защото е трудно да предадеш разбиране на предмета. Независимо дали става дума за литература или за математика. Трябва специфична порода учители, които да успеят да предадат разбирането, без от това да страда знанието.

А като няма учители, които да мислят. Да излизат от подадената рамка, в която самите те са вкарани, то самите те са неспособни да оценяват … да разбират. Да предадеш познание е лесно. Накарай някой да назубри нещо и го наказвай за всяка творческа мисъл, излизаща от руслото в което си го спуснал. Отнеми наградата от мисълта и удоволствието от откритието. Накажи собствената мисъл и въздигни в култ знаенето …

По-лесно е за оценяване … и за контрол. По-лесно е да оцениш познание от колкото разбиране, още повече, когато самият ти трудно разбираш това, което преподаваш. По-лесно се отговаря на „какво и как“ от колкото на ултимативния въпрос на разбирането – „Защо?“. В училище (а сега пред мен се разиграва и сцена в университет) е по-лесно да отговаряш на „какво и как“. Много по-лесно е, защото отговора на „Защо?“ изисква самият преподават да приеме, че е възможно да не знае отговора. Разбирането … осъзнаването на познанието е това което превръща голите факти в наука … а после и в цел в живота. Осъзнаването на красотата, превръща купчината цветове в картина.

Но е много по-лесно да оценяваш и да преподаваш факти от колкото причини. По-лесно е да обясниш как се образува цветето, от колкото защо. По-лесно е да залееш хората които те слушат с информация за това как венчелистчетата се оформят, от колкото да изпаднеш в обяснение на това защо цвета е червен. Как да обясниш, че природата си има механизми за контрол, които карат красотата да разцъфва. А и е много по-лесно да изпиташ някого за това как се свързва тичинката към цвета от колкото, защо структурата на цвета е такава.

После защо нещата били такива?

Докато се цени знанието много повече от разбирането, нещата ще са такива, защото знанието е просто купчина неща, които си стоят в главата ти. Без механизмите на разбирането, без отговорите на фундаменталния въпрос „Защо?“, то това са само факти. Образованието трябва да е повече от това – трябва да дава основа, механизми за разбиране на света около нас, инструменти за справянето с него. Без тях, всичко зависи от отделните индивиди. Някои успяват да развият „мускула“ на мисълта, някои го оставят да закърнее притиснат под грамадата факти, наречена образование и започват, като своите учители, да наказват всеки който прояви собствена, творческа мисъл …

А вие знаете ли защо?

Ваш,

Lucifer

Снимка: jDevaun

Един отговор за “За мисленето … самостоятелното такова.”

  1. Обхвана ме любопитство – можеш ли да ми кажеш коя е дисциплината, по която приятелката ти трябва да пише този анализ? Защото и аз съм завършила философия, възможно е същият преподавател да е преподавал и на мен.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.