от Lucifer

Психологията ни учи, че всеки един от нас има една зона на комфорт, отвъд която допускаме много малко хора. Тази зона е между 30 сантиметра и два метра, в зависимост от човека. Това е зоната в която смятаме хората за натрапници и заплаха. Това е зоната на комфорт отвъд която допускаме малко хора. За мен тази зона е около малка – под половин метър, но за това пък по-голямата близост ми причинява още по-голям дискомфорт.

Дори няма да споменавам как се чувствам когато някой ме докосне … ако е приятел – хайде, може. Но напълно непознат или не съвсем познат … бррр издивявам. Някой да се протегне и уж случайно да ме докосне … д0ри само за да привлече вниманието ми … Ние сме соациални животни и всеки от нас се опитва да установи някаква близост с хората покрай себе си. Физическия контакт е едно от нещата, които затвърждават тази близост. Дори аз от време на време си позволявам да поставя ръка на рамото на човек с който не се познаваме достатъчно, но това има един специфичен психологичен ефект за преодоляване на граница. Освен това, аз го правя бавно и внимателно. Но някой да ме пипа … просто защото иска да ми привлече вниманието … това ме кара да полудявам.

Не знам защо е така, но аз трудно позволявам дори на роднините ми (баби, майка ми) да ме прегръщат. Това грубо навлизане в собствената ми зона за сигурност ме вади извън нерви. Кара ме да настръхвам и да се вкисвам.

Снощи търпението и доброто ми възпитание бяха подложени на невиждан тест. Въпреки изричното ми и ясно показване, че не ми харесва да ме докосват се намериха, хора, които да го правят. Отново и отново, грубо навлизайки в онази зона около мен, в която допускам твърде малко хора около себе си. Защо подявалите, трябва да докосваш човек, за да можеш да говориш с него? Не го разбирам.

От психологическа гледна точка предполагам има някакво обяснение, но в момента не ми се рови. Предполагам, че може да бъде наречено фобия … може да бъде наречено и несигурност в себе си, но лично за мен е добро възпитание – онази част от нас, която иска хората да се съобразяват с личното ни пространство. Трябва ли да сложа табела „НЕ МЕ ДОКОСВАЙ“ за да ме разберат, че не искам да бъда докосван – не ми е приятно, разни хора да си слагат ръката на лакътя ми или да ме рушкат с пръстче. Не ми харесва … нарушавате ми личното пространство и ако не искате от тук на татък да съм напълно предубеден към вас – НЕ МЕ ДОКОСВАЙТЕ!

А най-много ме издразни слагането на рамото на жената с мен. Предполагам, че проблема е в мен и явно личното ми пространство се простира и към човека до мен, но се изнервям много много, когато някой нежелан се протегне и я докосне …

Ваш,

Lucifer

Пост 52 от 60

Един отговор за “За личното пространство … или DO NOT TOUCH ME!”

  1. Просто се успокой Луци. 🙂 Малко си изнервен на моменти, като всяко средностатистическо човешко същество на тази планета. Личното пространство е въпрос на вътрешния мир и любовта към себе си. Ако обичаш достатъчно себе си ще обичаш и околните, ако обичаш околните и те ще те обичат. Физическата дистанция е без значение, стига да не ти нанася телесни поражения.
    Обичайте се!
    Ваш FISTTV.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.