от Lucifer

3033567351_13982bf224„За кога се страхуваш?“

Това попитах една близка моя приятелка снощи.

Случката е тривиална, причината за разговора не е важен, но това е един въпрос, който рано или късно занимава всеки – За кога се страхуваме? За кога се пазим и се опитваме да не бъдем разочаровани?

За по-късно?

За после?

Но какво е после? Какво е по-късно? И кога настъпва онзи момент, когато няма вече смисъл да се пазим?

Може би никога за някои.

Много поговорки го казват, но дали се замисляме за това – „Живота ни е това, което се случва докато правим планове за него“ и „Не чакай да отмине бурята, а се научи да танцуваш под дъжда“.

Та – за кога да се страхуваме?

За едно имагинерно утре, което ще прекараме в сковаващ страх, да не би да провалим неговото утре?

Не е ли по-добре да се научим да живеем за мига … за онзи момент в който трябва?

Отговора, който получих на въпроса си беше, такъв какъвто бих дал аз – „С рогата напред“. Сграбчвайки мига … наслаждавайки се на момента, а ако това действие донесе разочарование … преглъщаме и продължаваме напред, защото явно така се получава – разочарование след разочарование, докато намерим онова, заради, което си е струвало да се изправяме, отърсваме от праха и да продължаваме напред с рогите!

Та за кога да се страхуваме?

Кога ще живеем, ако всеки ден се страхуваме да не провалим следващия, ако се свиваме сковани от страха за нараняването?

За кога да се страхуваме? За кога да треперим? За кое бъдеще, като задушаваме това бъдеще треперейки над него?

Напред и нагоре. Без страх … защото болката и разочарованието са наши учители … как се правят и не се правят нещата … а страха … страха е тиха отрова … опият за ума и тялото, който ни сковава и ни пречи да сме щастливи, да творим, да очакваме и да желаем. Да се борим и печелим, въпреки болката, въпреки раната …

За кога да се страхуваш?

За кое бъдеще ще трепериш, като страха в теб изгаря бъдещето ти бавно … изпича го на бавния огън на собственото ти безпокойство и го изяжда … поглъща го – парче по парче … докато от бъдещето ти остане само страха за него … докато осъзнаеш, че бъдещето е дошло и ти е донесло само и единствено страх … точно както си се боял. Изгубил си пътя си … защото те е било страх да поемеш по разклоненията.

За кога се страхуваш?

Ваш,

Lucifer

Пост 15 от 60

 

Снимка: @Doug88888

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.