Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.
Днес ми се иска да пиша за хората. По-скоро за действията им … и не толкова за определен човек … или може би за определен. Не съм сигурен как ще се получи, защото не знам какво точно ще напиша. Та ако не ви се четата безсмислени бръщолевения – прескочете. Няма да ви се разсърдя.
Хората са странни. Всички до един. Вършат алогични неща. Неща, които в дългосрочен план биха им навредили, макар към момента да изглежда, че им носят полза. Хората прецакват хората. И го правят, в повечето случаи, без да се усетят. Но по-лошото е че не знаят какво губят като го направят. Понякога имам усещането, че всички са поели по някаква саморазрушителна спирала, падайки около единична точка на интерес.
Нещо не мога да разбера как и защо хората възприемат конкуренцията … трудно ми е нещо. За мен конкуренцията не е сблъсък. По-скоро е причина. Защо да убиеш конкуренцията си, като можеш да я използваш – когато правиш нещо, не е лошо да имаш коректив – някого с когото да се сравняваш, за да правите нещата заедно и да се движите напред. Естествения подбор работи по този начин – адаптивна селекция на по-добрите мутации с цел подобряване на вида. За това и конкуренцията не е лошо нещо.
Но явно само аз го разбирам така. От време на време се намира някой, който решава, че единствения начин да успее не да се развива заедно с другите, а просто да смачка всички други, оставяйки по този начин една посредствена среда, в която чистата му „уникалност“ да подсигури успеха му. Странно ми е това поведение …
Радвам се, когато има някой по-добър от мен. Това ми дава причина да правя нещо за да го настигна.
Хората са странни. Странни са ми, защото в повечето случаи позволяват на усещанията и чувствата им да ги водят. Допускат грешки, преценяват нещата само в призмата на своите краткосрочни желания … или може би аз съм странен, защото винаги се опитвам да мисля и правя нещата в перспектива – да остане нещо и след мен.
Чудно ми е защо някой ще се опита да унищожи работата на друг човек, само за да може да изтъкне своята? Ясно ми е, че ако нямаш възможност да победиш честно е по-добре да победиш нечестно. Но да паднеш до там целенасочено да унищожаваш чуждия труд, само защото на теб не ти стига … ами всичко, за да направиш нещо по-добро?
Не разбирам хората … странни са ми.
Или по-скоро аз съм странен.
Ваш,
Lucifer
Тази тема е разработена за anavaro.com от Lucifer с огромната помощ на Nick Panov
Последна ревизия 2.00 на 01.11.2015 г.
Да, по-скоро ти си странен! Посредственост – завист – злоба – разрушение! Вечният двигател на варварството, или както беше казал някой „Бездарието е фашизъм!“
Но конкуренцията в бизнеса е друго нещо. Тя означава само и единствено „смачкаване“ на всички останали, няма какво да се заблуждаваме! Безжалостният свят на неограничаваната от нищо печалба като основна ценност в обществените отношения, както и критерий за просперитет, не предполага нищо друго. Смачкай другите или те ще смачкат теб! Издигайки се нагоре неизбежно стъпваш върху някой друг!