от Lucifer

8895467476_77e2e790a3_zКакто изтуитих вчера – не може семейна екскурзия, без инцидент и след като успокоих всички, вече мога да напиша за него … и за добрината на хората, която никога не е изчезвала …

Дори не мисля, че е добрина … много повече навик … усещане … нещо, което ни идва от вътре. На всеки един от нас … или поне надявам се на повечето …

Какъв е случая все пак и защо съм толкова възхитен от хората?

Прибирайки се от семейната екскурзия стана малък инцидент. Нищо фатално, нищо животозастрашаващо … просто леко нервиращо.

Това, обаче, което направи впечатление не само на мен, но и на другата част от семейството, беше как реагираха напълно непознати за нас хора.

За по-малко от 5 минути, около нас се беше събрала малка тълпа, от 5-6 човека, които макар да се познаваха по между си, не познаваха нас, но въпреки това се завтекоха да ни помогнат.

Някак странно се чувства човек, когато е на непознато място и в някакъв момент му трябва помощ, която просто се появява … без да си я търсил и без да си я искал. Всички ние сме свикнали да се оправяме сами. Колкото и трудно да е, колкото и тежко да е, продължаваш напред и се оправяш, за това е леко изненадващо да разбереш, че другите са готови да се отклонят от пътя си за да ти помогнат.

Но с всички ни е така … или поне с повечето – дори от чисто любопитство, ще спрем да погледнем и да разберем дали не можем да помогнем. Ако можем – ще го направим. Всеки от нас по различни причини – дали за да докажем, че можем, дали защото очакваме нещо в замяна … или просто защото дълбоко в нас е останало едно гласче, което ни казва „А ти като закъсаш, ще се намери ли някой да ти помогне?“, но каквито и да са причините – все някой ще спре да помогне …

Не всички разбира се … и не винаги.

Не всеки би спрял и би се притекъл на помощ на напълно непознат, дори тези, които го правят, не биха помогнали винаги.

Но го има този потенциал в нас и във всички покрай нас – потенциал да си помагаме, да правим неща за другите. Да се отклоняваме от пътя си и да подаваме ръка на странници … дали заради едната бира, дали заради 10-те лева оборот, дали просто защото някога и на нас може да ни потрябва да ни подадат ръка, дали защото сме просто хора готови да помогнат. И това е добротата … онази вътре в нас … в отделния индивид, която не изчезва въпреки вълчето време и въпреки вълчите битки …

Защото дори вълците се движат в глутници …

Наистина ми направи впечатление … когато от околните къщи наизлязоха хора … донесоха инструменти и се втурнаха да помагат на някакви, които само минаваха през тяхното село … и това не е нещо, което е характерно само за малките общности – дори в големите градове го има – въпреки анонимността и уединението – все пак протягаме ръка към хората към нас, когато можем. Не винаги и не всички, но го правим.

Защо иначе почти непознат за мен човек ще се разкара през цяла София за да ми помогне за 5 минути да си кача дивана, когато нямаше кой?

Защо иначе непознати хора ще се притекат на помощ на някакви закъсали насред селото им?

Защото, колкото и жестоки и отвратителни да сме хората, ние сме хора и някъде дълбоко или не чак толкова дълбоко, има искрица надежда … искрица добрина, дори тя да е пресметливата … всеки един от нас някога ще му потрябва помощ … и тогава се надява да има такива, които биха му подали ръка – чужди хора, за които да се отклонят от пътя за един странник не е проблем.

Само се надявам тази искра да не потъва все по-дълбоко в черния кладенец на ежедневието където човек за човека е вълк, защото макар и вълци – сме хора.

Не, не ме разбирайте погрешно – не твърдя и не вярвам в изначалната добрина или нуждата да се проявява, това в което вярвам, е че както аз съм готов да помогна на напълно непознат в криза, така и другите сте готови да го направите. Не проповядвам мир между човеците – това е невъзможно – ние сме конкуренти и очаквам, че ако не съм на подходящото ниво, всеки един от вас ще ме изяде в живота, както аз ще изям по-слабите. Но някъде там отвъд живота и конкуренцията идва онзи момент, когато се изисква да си човек … и ми се ще да вярвам, че точно там сме хора.

Ваш,

Lucifer

Пост 12 от 60

 

Снимка: kenjonbro

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.