от Lucifer

Kate_Greenaway_-_May_dayДнес е Велик ден … и Деня на труда. Днес е голям църковен и не малък социален празник.

Не, тук не мисля да осмивам църквата, не че не заслужава или не смятам да осмивам и деня на труда, макар, че винаги ми е било чудно защо на 1-ви Май се почива и чествам деня на труда с не работене.

По-скоро ми се осмива целия начин по който „честваме“ празниците които имаме. Независимо дали са църковни или светски. За моя радост съм ограничил повечето хора, които избухват по празници (не че днес няма яйца и козунаци във Facebook-а, но са намалени и са по-скоро символични). Но на 6-ти май ще има агнешко, на 24-ти май ще има букви, 6-ти септември, 22-ри, Никулден, Коледа, нова година … Повечето хора ще се стремят да покажат колко са Българи, колко са грамотни, колко са … каквото там е за празника. Ще бъдат във вълната и в настроението, което трябва да имат … а на следващия ден ще гледат към следващия празник.

Да. Днес е празник, но вчера не беше и утре няма да е, въпреки че почивате. И пак ще се върнете към ежедневното съществуване, което е сиво и изпълнено с борба за едно или друго. Ще се върнете към нормалния не празничен живот.

Това винаги ми е било странно в повечето хора – каква разлика прави датата? Хайде, за рождения ден го разбирам – трябва да отпразнуваш, че си оцелял още една година и си се преборил със света за да те има. И именния ден мога да разбера – трябва да почетеш хората, чието име носиш. И Нова година разбирам – ирационалната надежда, че идва нещо ново и това някак ще промени старото. Без да правиш нищо, само от изминалото време от мишката която си бил до сега, ще се превърнеш в котката, която искаш да бъдеш.

Но останалите празници?

До колкото се замисляме какво символизират?

До колко сами осъзнаваме защо трябва да честваме нещо – независимо дали религиозно или светско?

Защо на Коледа да стават чудеса? Или да трябва да сме добри? Защо само тогава, а не по всяко време на годината? Нима датата, независимо от символното значение с което е заредена трябва да ни подтиква да правим нещо или да бъдем нещо различно?

Защо само на 24-ти Май да трябва да сме грамотни? Нима само тогава азбуката и грамотността, познанието. Защо само тогава трябва да вървим към книжовността, таз сила нова? Нима само през един ден от годината трябва да осъзнаваме, че науката е слънце, което във душите грей? Или само на 1-ви Ноември?

Защо само на 3-ти март, 6-ти и 22-ри септември само трябва да се гордеем, че сме Българи, а през другото време да ругаем страната в която живеем и да искаме от нея да направи всичко за нас, без ние да правим нищо за нея?

Празниците са хубаво нещо – те са символ, който трябва да ни посочва нещата, но поне според мен те не трябва да са началото и края в това да следваме това за което стоят. Те трябва да са отправна точка – нещо към което да се стремим – да сме добри, да сме образовани, да сме хора, а не само по празниците да се сещаме за това.

Това е и една от причините да не харесвам повечето празници – те са изкуствено създадена причина да бъдем някакви каквито не сме. Празника е един вид поведенческа патерица, която много хора използват, за да демонстрират на себе си че са някакви каквито не са – набожни, родолюбиви, грамотни. Докато през делника си са други.

Празника трябва да е отправна точка, а не само единично събитие през годината. Ако ще сте добри – бъдете добри не само по Коледа, ако ще обичате страната си, правете го не само по националните празници, ако ще сте грамотни – правете го не само покрай двете дати …

Аз предпочитам и в празника и в делника да съм себе си … а вие?

Поздрави,
Lucifer

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.