от Lucifer

В началото бе словот …

И въпреки, че не следвам християнската вяра, това е едно от най-правилните твърдения, които има записани, защото нашият свят се гради върху думите.

Думите казани.

Думите записани.

Думите премълчани и думите спестени.

Който държи думите, държи света. Миналото и настоящето определят бъдещето, а миналото и настоящето не са нищо повече от думи. Думи записани … или думи пропуснати да бъдат записани.

Не напразно се твърди, че перото е по-силно от меча. Но това не е съвсем вярно. Думите са по-силни от всички оръжия създадени някога от човек. Правилните думи, казани от правилния човек или не казани, могат да променят реалността в която хората живеят. Който владее думите владее всичко и всички.

Едно от най-силните оръжия на всеки диктатор не са танковете, ракетите или армийте му, а думите. Пропагнадата. Думите, които започват една война и думите които я приключват. Думите имат магическата способност да превърнат силния в слаб, да дадат на победителя доблест, въпреки зверствата и да превърнат агресора в жертва.

Винаги съм казвал, че всеки от нас живее в собствената си реалност и света около нас е сбора от нашите индивидуални реалности. Но как предаваме тези реалности? Как достигаме до „тук“ и „сега“ на другия? Чрез думите – този невидим мост, който ни свързва. Мостът който ни помага да разберем идеите и начина на мислене отвъд границите на другия. Да надникнем през стеанта му.

Думите дефинират реалността ни. Определят я, понякога я изграждат. Допълват я. Думите са нашите армии, нашите вестонсоци, тарани, катапулти и стени. Те са нашата атака и защита. Те са всичко за нас. Написани, казани, дори показани. Без думите всеки от нас би бил заточеник в своя собствен малък затвор, зад решетките на собствените си очи и уши, зад рова на собственото си съзнание и мисъл.

Думите, както и всяко оръжие не са добри или лоши. Не са благословия или проклятие. Те са средство, което всеки от нас избира как да използва. Те са лъжата, която изричаме за да защитим любимите си хора, и истината с която нараняваме враговете си.

Думите са нашата сцена, нашият декор. Нашите артисти, играещи пиесата, която искаме света да види. Думите крият и показват. От нас зависи за какво ще ги използваме. Ние сме техните господари, но ние сме и слуги на думите на другите.

„Хората са глупави. Склонни да повярват на това което искат да е истина или това което се страхуват да не би да е истина … стига да ги побутнеш.“

Всеки от нас има своите надежди и страхове. Всеки се бои от предателство и лъжа, всеки се надява на честност. Но какво получаваме от хората срещу нас?

Думи.

Думи които да ни убедят, че приятеля ни е приятел. Думи които да разкрият, че врагът ни е враг. Ние сме тези, които властват над думите, но и ние се подчиняваме на думите и от нас зависи до за какво използваме думите. Силата на думтие е несравнима.

В днешно време думите са навсякъде около нас: с тях изказваме мнението си, с тях предаваме идеите си. Те са това което ни свързва и дели с хората около нас, но думите без културния контекст в който са постаени не значат много.

Миналия семестър в университета имахме предмет, който се занимаваше с … нека го наречем знаците. Семиотика. Наистина не мога да ви дам по-добро определение. Самият предмет и беседите в него бяха много приятна мозъчна гимнастика, защото ме предизвикваха да изляза извън рамките на собственото си осъзнаване на нещата и да се опитам да вникна в идеи, които някой би намерил за отвлечени, но да си призная аз лично се забавлявах.

В един от тези часове всъщност стана дума, че думите не са нещо повече от знаци. Репрезентация на нещо. Думите, такива каквито са зависят от културата и социалните достижения на групата в която ги използвате. Те не са константни, а зависят и варират. И въпреки, че спорихме над 40 минути с професора ми по семиотика, аз продължавам да твърдя, че думите не са нищо повече от знаци, звукови, но знаци, представляващи идеи или абстракции.

Независимо какво са думите, те са най-важното достижение и един от градивните елементи на това което сме като вид. Ясно и точно изразяване на идея, нюансност и свобода за интерпретация на сложни абстрактни концепции … това са думите.

А за вас какво са думите? Слуги? Оръжия?

Ваш,

Lucifer

Пост 32 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.