от Lucifer

Преди няколко дни @didiGK ми беше подхвърлила тази тема в една от среднощните ни Skype беседи (както и тази за границите, но тя се изроди в нещо друго и ще напиша нейната един от тези дни).

Кога това което правим за другите е достатъчно?

Кога трябва да спрем да раздаваме себе си за другите?

Всъщност не знам. Сериозно, не мисля, че лично за мен има лесен отговор. Имам хора в живота си за които няма такава граница. Има няколко човека за които няма достатъчно. Има и такива, на които ще помогна само индиректно, докато преследвам собствените си цели.

Но кога е достатъчно, когато не става дума за хората в тези крайности?

Кога Аз става по-важно от Ние?

Когато „Аз“ е това което поддържа „Ние“? Или когато „Ние“ започва да изчерпва „Аз“? Може би когато „Ние“ е твърде вредно за „Аз“? Или когато за да има „Ние“ трябва да се откажем от части от същноста, която ни прави „Аз“?

Аз не съм от тези, които се отказват. Подяволите заради едното упроство и гордост хвърлям всичко от себе си. Раздавам се, просто за да не каже някой, че не съм го направил. Давам всичко от себе си. Променям планове, променям дори себе си, с едничката цел да задържа едно „Ние“, което макар и разпокъсано, е нещо което няма ей така да оставя да се разпадне. Но идва онзи момент, когато вече нямам сили да упорствам. От време на време, дори на мен ми се случва да се изтощя и да имам нужда да се скрия в това „Ние“, което е предлагало убежище на „Нея“, само за да разбера, че … ами няма къде да се скрия за да презаредя, защото аз съм този, който до момента е полагал сили за това „Ние“ … и там няма да намеря убежище, защото нямам сили сам да си го осигуря. Тогава е време да кажа „СТИГА!“ и да си тръгна.

Понякога обаче намираш онова „Ние“ в което да се скриеш … само за да откриеш, че вместо да се възстановяваш това което си, губиш повече сили от колкото ти дава. Изчерпва те … продължяваш битката за „Ние“ дори когато трябва да черпиш сили от това. Но вместо да се зареждаш – ти губиш още и още … не е като да го няма, но не и като да ти дава това което имаш нужда. И по една или друга причина ти просто не е това, което от което имаш нужда … усещаш как те изчерпва, все повече и повече изтощава това което си …

Има хора с които е вредно да си близък. Хора които те повличат със себе си … устремени на долу, в бездната на собственото си саморазрушение. Не се усещат, не се осъзнават … по някакъв начин те увличат и започват да те дърпат на долу … да те повличат по собствения си път, затъвайки надолу в блатото на живота, ако мога да цитирам голямата глава. И не толкова желаят помощта ти, колкото просто искат да ги следваш по техния път. Тяхното саморазрушение да се превърне и в твое разрушение. Надолу, по една спирала, която завършва на дъното …  за моя радост успявам да се опазя от такива „връзки“, но ги наблюдавам при други. Това е едно от нещата, които винаги съм смятал за прекомерни.

И накрая – когато другия иска да се откажеш от части от себе си, за да има „Ние“. Да се откажеш от това, което си. От неща които те дефинират теб самия, само за да угодиш на другия. Да бъдеш това, което иска, а не това което си. Тогава вече не мога да направя нищо. Аз съм това, което съм и не бих се променил заради някого. Или трябва да ме приемат такъв, или избощо да не се занимаваме и да губим времето си един с друг, защото ако се промениш заради някого, ти вече няма да си човека, който си бил в началото. Както аз не изисквам човека до мен да се променя, така и не искам от мен да искат да се променя. Няма как да стане.

Кога е достатъчно?

Може би когато вече не можем повече … може би когато това което правим отнема много повече от нас от колкото ни дава. Може би … може би …

Има хора в живота ми за които с радост бих направил всичко по силите ми. Има такива за които бих направил всичко, дори това да ми струва живота. А има и такива, единици, за които с удоволствие бих дал и двата си бъбрека и бих живял на хемодиализа, само за да ги видя още ден щастливи. Всичко зависи от това, кой е.

А за вас кога е твърде много това което давате за другия?

Ваш,

Lucifer

Снимка: ozium101

 

Пост 31 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.