от

Artemis отново ми е на гости с нов силен пост. Кажете и едно здрасти.

Запознанство, разговор, 2-3 питиета, секс, среща-две, секс, вечеря, секс, разходка, секс, планове за уикенда, секс, секс, секс… Кога точно това се превръща в нещо сериозно? Кога една случайна връзка става по-важна от всичко останало и всички предишни?

Дали е при първата целувка? GTFO! Романтично цинична съм – една птичка пролет не прави. Всички хора, които сте целували, ли са ставали ваши партньори? Ама всички? Дори и тези, с които сте го правили на шега? Разбира се, че не! Една целувка не е нищо повече от добро начало.

Първата среща? Тя кога точно се ситуира – преди или след първия секс, преди или след първата целувка, ако не сте излизали “официално” на среща, брои ли се? Понякога и 100 срещи не стигат, за да превърнеш нещо във връзка, а какво остава за сериозни неща.

Първият секс не е гаранция за нищо. Понякога той идва с много обещания, чакане и излъгани надежди. Понякога идва преди всичко останало – преди срещите, преди чувствата, преди имената. Дори – вместо имената.

Вечери сами, вечери с приятели, запознанства с родители – дори това не е знак, за сериозността на нещата. Макар че е знак за желанието ни да стигнем до там. Понякога. Понякога – не!

 

Нещата стават сериозни в момента, в който започнеш да обръщаш целия си свят, за да си с този човек. Когато спираш да мислиш кое е най-добро за себе си и търсиш начин да го пригодиш към това, което е най-добро за вас. Двамата.
Нещата са сериозни от момента, в който осъзнаеш колко голяма част от живота ти е този човек и, hopefully, колко важен си и ти за него.

Отношенията, връзките и останалите драми не са свързани с татуирани имена, рилейшъншип статуси и общи почивки. Не зависят от запознанство с приятели и роднини. Не зависят от общ дом и общи сметки.

Една връзка е връзка от момента, в който, колкото и да те е страх, не можеш да не споделиш с човека до теб мислите и чувствата си. Защото те дават ключа към бъдещето.


Един отговор за “When did it become so f*ing serious?”

  1. Когато US застане над АЗ!

    Не е запознанство с родителите, копнежи, стремеж да бъдеш близо до този човек, желание да й подаряваш цветя, да му пишеш стихове. Това е да си влюбен. Но влюбен, дори взаимно, не е гаранция за стабилна връзка. За това само любов не стига.
    Връзка е, когато има взаимно доверие, такова, че той/тя да е първия човек, на когото да се облегнеш в тежък момент, както и с когото да споделиш успеха си. Връзка е да го/я утешаваш, да споделиш успехите му/ѝ.
    Усещането, че си свързан с този човек. Хармонията. Приятното мълчание. Дори караниците, които могат да бъдат преодолени от двойки, които са свързани от това „Ние“, различното от „Обичаме се“. Не с пръстен, не с име на стената, а с това „Заедно“, което е толкова над „Влюбен/а съм“.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.