от Lucifer

Един от любимите ми изрази, за който много пъти са ми се сърдили е „Това жената не е като човека!“. Така си е мили дами. Няма такива откачени същества като вас… но за сметка на това правите живота ни един интересен ад. Няма друго такова създание като вас – хем не знаете какво искате, хем го искате веднага. А и разполагате с онази неизвестна за мен магия, която ни кара, нас мъжете да се опитаме да ви го доставим въпреки всичко.

Всеки път, когато ни дойде до гуша от вас и решим, че повече „НЕ!“ си намирате начин да се промъкнете през емоционалната и мисловна броня, която сме си изградили за да се пазим от вас, да ни хванете за сърца/души/топки (кой каквото му се намира в момента) и да ни въвлечете пак в онзи интересен въртоп от събития, който наричате живот. И колкото и да се дърпаме не успяваме да се измъкнем от нежната ви хватка … и не толкова, че не можем, колкото по някакъв начин чаровната ви магия ни кара да не искаме.

Колкото и да се бунтуваме … колкото и да се дърпаме … колкото и да си повтарям, че „Това жената не е като човека!“, не мога да не призная,че правите живота интересен. Успявате да превърнете най-малкия проблем в драма от световно значение… и някак точно това, вместо да ни накара да си плюем на петите и да бягаме, ни кара да се замесваме с вас. Въпреки изричната липса на логика, се опитваме да помагаме до колкото можем.

И продължаваме да си повтаряме, че „Това жената не е като човека!“ …

И си го повтаряме в опит да си повярваме и да се примирим, че вие успявате да направите живота интересен без дори да влагате усилие. Човек само трябва да се позавърти край някоя от вас и открива цели нови вселени на „драми“. Нови погледи над, наглед, не значителни неща. Гледни точки, мнения … цели картини от нюанси, които, ако успеем да си запазим здравия разум покрай вас, изобщо не ни трябват и не ни засягат. Но някак си покрай вас, успяваме да загубим тази трезва преценка. Да се опитваме да вникнем в проблема на счупения нокът, да се стараем да разберем кое не е наред в ситуацията с бившата. Понякога дори да се смеем с глас на несигурността ви в настоящия.

Всяка една от вас е откачена, според мен, по свой си начин. Всяка една от вас е по различен начин „не наред“ … и може би точно за това ми е по-лесно и по-приятно да общувам с вас. Не че аз съм по-нормален, ама вашата лудост ми действа успокояващо, че видиш ли там има създания, по-ненормални и от мен, които въпреки всичко успяват да функционират … някак си, макар и незнайно как, в едно общество от луди.

Една от причините да си падам леко женкар е, че всяка една от вас е луда по свой собствен, уникален, невъобразим, чаровен начин, и точно докосването до тези лудости е това, което ме кара да се опитвам да опозная всяка една от вас. Да се докосна до специфичната черта то вас, която ви прави „Не хора“.

И сега, знам че много от вас ще ме метнат, че не може да се приказва така. Че не е учтиво. Че съм сесксист. Дори предполагам, че някои от близките ми хора, дето не са като хората, ще ми се цупят едно известно време, но вие сте тези, които изпълвате живота с нюанси, предизвикателства и ни давате желанието да се справим с тях. Да се докоснем до вас …

Всъщност уважавам жените и точно за това си позволявам да бъда малко по-груб или по-голям сексист – защото вярвам, че могат да понесат една – две хапливи забележки или солени коментара.

Това жената не е като човека, но пък прави живота интересен!

Не е ли така?

Ваш,

Lucifer

Снимка: ishane

 

Пост 79 от поне 100

4 Отговори на “Това жената не е като човека … но прави живота интересен!”

  1. Възприемам поста ти като комплимент (тук отстъпвам крачка назад и изпълнявам френски реверанс…) по женски…

    Тотално не-анонимна
    Силвър

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.