от Lucifer

“The only sovereign I can allow to rule me is reason. The first law of reason is this: what exists exists; what is is. From this irreducible, bedrock principle, all knowledge is built. This is the foundation from which life is embraced. Reason is a choice. Wishes and whims are not facts, nor are they a means to discovering them. Reason is our only way of grasping reality–it is our basic tool of survival. We are free to evade the effort of thinking, to reject reason, but we are not free to avoid the penalty of the abyss we refuse to see.“ -Richard”

 Terry Goodkind, Faith of the Fallen

384583927_59820eadb2_zАко не сте чели Гудкайнд и неговата поредица „Меча на истината“, не е лошо да го направите. От една страна е много прилично фентази, от друга има неща, които всеки от нас може да вземе. Една от най-ключовите реплики е точно тази – „Единственият суверен, който мога да допусна да ме управлява е разума!“.

Всички ние имаме своите желания, надежди … вери и пожелания, но не можем да си позволим да ги оставим да ни водят. Единственият начин напред е начина на разума. Мисълта, като основен критерии при взимане на решенията ни. Единствен и неуспорим владетел на всеки от нас.

Разума е това, което трябва да ни води, но разума като избор. Всеки един от нас е изправен пред този избор във всеки един момент – избираме да мислим или избираме да вярваме. Да вярваме на лъжи или полу-истини, или избираме да мислим. Няма средно положение.

Можем да изберем да вярваме, да се надяваме и да разчитаме, можем съзнателно да загърбим разума като ръководител и пътека, но това не спасява от последствията, които лежат в този наш избор. Гудкайнд го е казал достатъчно добре – „Свободни сме да избегнем усилието на мисленето, да отхвърлим разума, но не сме свободни да избегнем наказанието на бездната, която отказваме да видим.“

Мисълта е сила. Мисълта е творчество. Мисълта е също и вяра, но не сляпа. Но мисълта е най-вече избор. Избор да виждаш, вместо да те водят. Избор да знаеш, вместо да ти казват. Избор да разбираш, вместо да вярваш сляпо. Избор, труден за много хора. Всеки от нас го прави.

Мисълта е сила … Мисълта е желание за постигане на нещо по-добро използвайки това, което имаме. Мисълта е надмогване на ограничението на … ами на самата мисъл. Мисълта е силата да градиш библиотеки и да разрушаваш бастилии. Мисълта е силата да се развиваш и да продължаваш напред, въпреки всички други. Ясната чиста мисъл, която осветява бъдещето на фантазията.

Мисълта е творчество. Мисълта е картина и книга, стих и поема. Мисълта е неземното желание да създаваш. Да направиш от нищото с което се сблъскваш, нещо, което да остане след теб: от празното платно – картина, от мраморния блок статуя, от белия лист – поема. Мисълта е творчески импулс, който ни въздига, превръща ни, всеки по-своему в малки богове, способни на съзидание.

Мисълта е и вяра … Да – мисълта е вяра. Вярата в това, че можем повече. Надеждата, можем да постигне повече. Но мисълта не е сляпа вяра. Мисълта е избора, да вярваш в собствените си способности, да вярваш в собствения си разум. Вяра, положила основите си върху разума. Върху осмислянето. Върху силата на мисълта.

Всеки е свободен да избира дали да мисли. Всеки е свободен дали да се управлява от мисълта си или от желанията и прищевките си. Всеки е свободен да е сляп за света. Всеки е свободен да избира лъжата, но това не го освобождава от цената, която трябва да плати за избора си. Всеки е свободен да избере да не вижда пропастта към която се е насочил и да вярва, че ще го спасят – я бога му, я други хора, превърнати от вярата му в богове, но това няма да го спаси от пропадането, към което се е насочил, докато сам не вземе решението да се спаси.

Сляпата вяра е това, което убива разума. Сляпата вяра и избора да я следваме, без да я осмисляме, без да я подлагаме на съмнения. Избираме сами дали да позволим на чувствата и усещанията ни да ни водят или ще изберем пътя на мисълта и разума. Сами избираме пътеката в живота си, но не трябва после да обвиняваме другите за собствените ни грешни избори. Не може да ни е виновен друг, за това че сме избрали да вярваме, вместо да мислим.

Сами избираме пътя си … и после сами носим последствията си за този избор. Нямаме право да обвиняваме другите за това, че сами сме избрали да си затворим очите и да ги оставим да ни водят.

Разума е живот. Разума е избор.

А вие направихте ли своя?

Ваш,

Lucifer

П.С.: И за да не седи цитата само на английски, нека го преведа, така както аз го чета, а не така както е в превода на Бард:

„Единственият суверен, който мога да позволя да ме ръководи е разума. Първият закон на разума е: каквото съществува, съществува; каквото е, е. От този необорим, основно-непоклатим принцип, се гради цялото познание. Това е основата от която живота се приема/прегръща/осмисля/осъзнава/живее. Разумът е избор. Желанията и копнежите не са факти, нито са средство до достигането/откриването им. Разумът е единственият ни начин да възприемаме реалността – той е нашия основен инструмент за оцеляване. Свободни сме да избягаме от усилието на мисленето, да отхвърлим разумът, но нямаме свободата да избегнем наказанието на пропастта, която отказваме да видим.“-Ричард.“

Тери Гудкайнд, Вярата на прокудения

Снимка: Steve Wall

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.