от Lucifer

Онзи момент, когато наредиш фигурите на дъската, когато всичко е заело мястото си. Когато всички предварителни ходове са направени и остава само чакането …

Има едно спокойствие в тези моменти – не напрегнато, независимо от това което те чака след него, не трескаво, защото всичко е свършено, а просто спокойствие, някак отчуждаващо те от всичко. Отдръпващо те от момента, от подготовката, от предстоящото и вече направеното. Тези моменти идващи от приемането на това, че връщане на зад няма – направил си каквото си направил, противника ти е направил каквото е направил. Нищо не може да се промени – можете само да чакате да настъпи времето за да се противопоставите. Дори загубата или победата не са важни в този миг на покой.

Такива мигове са ценни. Малко са, но са ценни, защото те показват че още сме живи – че балансираме на ръба на острието по средата между планиране и действие, между желание и страх. Балансираме на ръба на собствените си възможности.

В такива мигове на покой се отпускаш … поемаш глътка въздух и се замисляш. Един от онези моменти, когато имаш възможност да оцениш за какво живееш. Динамиката, действието, битката, планирането – това са нещата които дават сили, но онзи спокоен момент в окото на бурята е момента в който можеш да го оцениш. Момент на покой.

Насладете се на този момент – отпуснете се в него и го оставете да ви залее … изживейте го … защото за друго живеем, но в тези мигове можем да го оценим.

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.