от Lucifer

Онзи момент, когато наредиш фигурите на дъската, когато всичко е заело мястото си. Когато всички предварителни ходове са направени и остава само чакането …

Има едно спокойствие в тези моменти – не напрегнато, независимо от това което те чака след него, не трескаво, защото всичко е свършено, а просто спокойствие, някак отчуждаващо те от всичко. Отдръпващо те от момента, от подготовката, от предстоящото и вече направеното. Тези моменти идващи от приемането на това, че връщане на зад няма – направил си каквото си направил, противника ти е направил каквото е направил. Нищо не може да се промени – можете само да чакате да настъпи времето за да се противопоставите. Дори загубата или победата не са важни в този миг на покой.

Такива мигове са ценни. Малко са, но са ценни, защото те показват че още сме живи – че балансираме на ръба на острието по средата между планиране и действие, между желание и страх. Балансираме на ръба на собствените си възможности.

В такива мигове на покой се отпускаш … поемаш глътка въздух и се замисляш. Един от онези моменти, когато имаш възможност да оцениш за какво живееш. Динамиката, действието, битката, планирането – това са нещата които дават сили, но онзи спокоен момент в окото на бурята е момента в който можеш да го оцениш. Момент на покой.

Насладете се на този момент – отпуснете се в него и го оставете да ви залее … изживейте го … защото за друго живеем, но в тези мигове можем да го оценим.

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.