от Lucifer

34237242_d52d4c2a5a_zИма нещо в спокойствието на нощта … когато ти е трудно да запазиш цивилизованата маска, която държиш денем. Онези моменти когато очите ти се затварят но ти някак не успяваш да заспиш … един от онези моменти, когато … когато си просто себе си, без фасадите и без маските.

И тогава някой изтегля късата сламка … късата сламка да е поредния човек за когото се налага да носиш културната дневна маска … да носиш лицето, което другите виждат …

Няма значение кой е … няма значение и ти кой си … но в такива моменти силите да запазиш цивилизованост не достигат и това което си се показва … опитваш се да се задържиш … да си човек, докато и този отмине … но той не отминава …

И това което си не може да чака повече … и се надига …

Има нещо много освобождаващо да застанеш срещу човек и да му кажеш какво мислиш за него. Да спреш да си културен и за един кратък миг да формулираш точната си гледна точка за този човек и да му я зашлевиш …

Онова освобождаващо душата усещане на това да кажеш на някого право в очите какво мислиш за него.

Не знаех, че да си директен и честен е толкова освобождаващо … да отпуснеш задръжките си и за момент да действаш първосигнално … няма толкова освобождаващо душата изживяване …

Сякаш някаква душевна тежест се е вдигнала …

И това някак те освобождава …

Да си легнеш и да заспиш блажено, все едно си свършил едно добро дело … или по-скоро защото си свършил едно добро дело … към самият себе си … повдигнал си една малка част от тежестта на това да си човек …

Сега си лягам с усмивка … спокойна усмивка, на човек направил добро … за себе си.

Защо никой до сега не ми е казал какво удоволствие е да си директен, макар и груб с хората, които не харесваш?

Ваш,

Lucifer

Снимка: Julia Webb

2 Отговори на “Душевна тежест …”

  1. Вероятно за да не те лишава от удоволствието да откриеш сам подобно Освобождаващо чувство… 😉

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.