от Lucifer

Когато ми казаха за това, което се е случило в Бургас, в първия момент не повярвах. Трудно се възприема нещо такова – атентат в собствената ти държава. Но после проверих единствения информационен канал на който вярвам – twitter и се оказа, че е вярно.

Много се изписа за това кой как е можел да реагира, кой какво е можел да направи, кой как е трябвало да реагира. Много хора започнаха да хвърлят обвинения, да искат оставки. Това е първия атентат в България от супер много време. Това, обаче, което оставя наистина лош вкус в устата ми не е липсата на реакция на политици и правителство – тях си ги знаем, че ще се изложат и за това ми е все тая. Не – лош вкус оставя социалната експлозия.

Много се изписа в социалните мрежи за това. Много теории на конспирацията, много новини бяха споделени. Беше направен анализ на всяко заглавие, но се открои нещо много неприятно за мен – преобладаващ хейт и неуместни шеги. Сякаш трагедията не се е случила на наша територия. Сякаш това е поредния повод да се гаврим с другите. Да, признавам си, аз гледам много делово на този атентат и не го приемам като лична драма. Интересуват ме твърдите факти – кой, кога, защо, как. Кадри от горящия автобус, кадри от всичко преди момента на експлозията. Описание на всеки очевидец. Не приемам случилото се като драма и не съм седнал да се чудя – ами ако бях аз.

Но не си позволявам да съм циничен. Не можеш да си циничен със чуждата смърт. Не можеш да се гавриш със смъртта на 7 души и разбиването на спокойствието на една държава, че „ние не сме цел с приоритет“. Просто не е редно … нещо някъде вътре в мен, твърди, че гавра с такава трагедия е .. нечовешка. Да, признавам си, че мен не ме докосна. Признавам си, че съм цинично обективен, но никога няма да ме чуете да се гавря с нечия смърт.

Дори гаврата с реакцията на нашите управляващи ми пречи. Да – те са неадекватни, да – говорят глупости и се държат като пълни кретени, но за добро или за лошо, те са нашите представители пред света и от едната национална гордост не можем и не бива да се гаври с тях в момент на криза. Можем след кризата да искаме оставките им, но не може няколко часа след международен атентат да искаме оставката на вътрешния министър. Да, той може да е некадърен, но в моменти като този, трябва да им дадем малко „въздух“.

Искам да попитам тези, пускащи солените шегички, насочени към атентата и гаврещи се с жертвите – как ще се почувствате, ако гръмнат вашето семейство на разходка да кажем в Шри Ланка, и някакви там започнат да се гъбаркат с вас?

В моменти, като този, се налага да загърбим това, което сме. Цялата си злоба, гадост и простотия и да  се обединим за малко. Само докато премине кризата. Защото за добро или за лошо тази криза ни е сполетяла сега. Ще имаме достатъчно време да плюем неадекватността при реакцията на властта, както и медиите и тяхното папагалстване, но защо трябваше да го правим, тогава, когато това може само да навреди?

Защо в момент на криза от такова естество, не замълчите, когато нямате какво полезно да кажете? След това можете да си сипете нормалните лайна, както винаги. След това дори аз съм съгласен, че трябва да се иска сметка на политически отговорните за бездействието и лошата реакция, но след това. Не по-време. Не в момента в който на всички им гори под гъзовете и се опитват да направят нещо, колкото и грешно да се оказва в последствие.

За добро или за лошо всички ние сме това общество и от реакцията на всеки един от нас зависи как ще ни погледне света. Дали ще видят бездушни, каращи се по между си, злобни животни или обединени хора. От вас зависи как ще гледа света на нас, не само от онези, там гора, на които и бе з друго всички гледат лошо.

Ваш,

Lucifer

Снимка:  Philip Litevsky

 

Пост 94 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Miles Boykin Womens Jersey