от Lucifer

Quis custodiet ipsos custodes?

Кой наблюдава наблюдателите?

Но може би е много по точен превода даден в ТУП! на Пратчет: Кой варди вардияните?

Кой е върховния арбитър и пазител? Кой определя кое е правилно и кое грешно? Кой има силата да променя? Всъщност … ние – обществото. Не имагинерната единица „общество“, а съвкупността от аз, ти, той, тя, ние, вие и те. Всеки един от нас по отделно и всички заедно. Ние сме обществото и ние сме това, което налага промените, които влиаят на всички ни.

В последните дни видяхме истински обществени прояви – протестите на Орлов мост за горите. Може би нашето общество започна да се отърсва от старата козина и да показва зъбите и ноктите си. Бавно и постепенно. Отне ни известно време, нали?

Няколко десетилетия …

Все пак трябваше да сменим козината на обществото си, като някое древно и старо дърво, така и обществото трябва да сменя листата си … старите да изпопадат, за да могат да излязат младите, защото точно това се случва – оформя се едно ново общество, изградено от старото, но подмладено … следващото поколение излиза на улиците. Нова порода хора с цели и идеали … общество, което задава въпроси, защото живее потопено в информацията. Общество, което е свикнало да е свободно. Родено е свободно и в свят без информационни граници или поне (за такива като мен) е израстнало в този свят.

Общество, което за момента е само оформящо се. Младите хора, свикнали да имат своя позиция, а не да се съобразявяат с позицията на някой друг. За момента, тези хора още опипват почвата и позицийте си, но все по сериозно се налагат, защото те са тези, които ще застъпят смяната, на будни и отговорни … на граждани. Аз също съм част от това общество и се радвам, че живея сега, че мога да наблюдавам и участвам в събитията. Да имам позиция, да имам възможност да изкажа позиция.

Ние – обществото сме собствените си пазители. Искате ли да ви издам една тайна? Въпреки, че не е моя за да я издавам, дори не е тайна. Ние сме властта. Ние сме пазителите на пазителите. Вардияните на вардияните. Защото държавата в която живеем не е на някаква имагинерна единици, наречена общество, а е наша – ние сме това общество и колкото по-често се сещаме за това и отстояваме позицията си, толкова по-бързо ще се оправят нещата. Не от вън, защото никой никога няма да ни помогне, а от нас самите.

Общестовто и държавата не са еднакви неща, но и не са различни. Те сме ние. Ние сме тези, които определят пътя на нещата и ако не сме съгласни с нещо имаме право или по-скоро сме задължени да протестираме срещу това, защото ако проспим това, което ни се струва неправилно, никой няма да ни е виновен освен самите ние.

Обществото през 89-та свали едно управление, обществото през 97-ма излезе на барикадите и свали друго и пак обществото е това което блокира орлов мост. Може би има надежда за нас, точно защото обществото се променя, макар и бавно и постепенно, обществото се изпълва с млади хора, за които идеал не е мръсна дума и които са готови да се борят за идеите и това което смятат за правилно.

И най-хубавото е че това ново общество задава въпроси, дори успява да мисли и малко по-трудно се поддава на емоциите … макар и все още в повечето случаи да сме тълпа, все по-често тълпата започва да се съмнява и да се усеща, че се държат с нея като с гъби (ref. Air America) и се превръща в общество с гледна точка и позиция, готово да отстоява.

Quis custodiet ipsos custodes?

Mihi!

Ваш,

Lucifer

P.S.: Написах горния материал и после попаднах на този текст – Ние сме децата на прехода. Някои от думите са нещата, които исках да напиша, но се стараех да избягам от клишетата. Ние сме децата на прехода, но по-лошото е че пораснахме … и вече не сме деца.

Пост 62 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Miles Boykin Womens Jersey