от Lucifer

Зарових се из архивите на любимия си сайт – www.f-bg.org, но много дълбоко в архивите … искам да споделя с вас нещо, което съм написал преди повече от 3 години – публикувано е на 07.04.2006 г. В последно време съм се заел да ровя в миналото си …

Надявам се да ви хареса … о да и е 18+

********************************************

Желание! Проклето изпепеляващо желание! Преследваше го от дни, не от седмици, дори месеци. Собствената му болка заплашваше да го подлуди, както се беше случвало не веднъж… Сигурно щеше ако я освободеше както преди, но този път я удържа за да я превърне в това което се очакваше от него.

Тя го чакаше така както и беше казал. Почти нищо по нея не се беше променило от последната им среща.

„Хубави очи, коте.“ -гласът му беше весел и жизнерадостен.
„На изстина ?“ – тя се усмихна с оная нейна чаровна усмивка, после сведе поглед към земята и почти прошепна – „Радвам се, че ви харесват, Господарю.“
„Сладката ми тя.“ – той леко повдигна брадичката и и я целуна по устните. Тя не се изненада, дори на против: в мига в който той се опита да се дръпне тя го хвана и го притисна към себе си. Щом успя да се откопчи и да се поеме дъх се засмя и я попита – „Какво е това? Своеволие? Какво да те правя сега?“
„Накажете ме, господарю.“ – по устните и играеше едва скрита усмивка.
„И за това ще имаме време! И за това.“ – той се усмихна още по-широко и прегръщайки я през кръста я подкани да води.

Още от асансьора го беше награбила с неговото „милостиво“ разрешение, разбира се. Откъсна се от него само колкото да отключи вратата и да я задържи отворена докато той влезе, после го хвана за ръка и го поведе към една от стаите на апартамента. Щом влязоха той спусна раницата си на пода и се разположи на леглото. Искаше да поседне. Тя го гледаше изчаквателно. Той я погледна за миг.
„Събличай се и на колене!“ – гласът му беше станал студен и безизразен.
Без дори да се замисли тя се съблече и застана на колене в краката му.
„Какво ще желаете, господарю?“ – очите и бяха сведени към пода.
„Донеси ми раницата и „гривничките“ си. Без да ставаш. На четири крака, като добро животинче.“
Единствения отговор беше това, че тя застана на четири крака и тръгна към раницата му, захапа я със зъби и я сложи в кракта му, после се завъртя грациозно и пропълзя до някъде. Той насочи вниманието си към раницата си. Отвори ципа и изпрерови „камуфлажната“ тениска която беше сложил отгоре, бутна и резервния чифт дънки и започна да вади всевъзможни по дължина и дебелина въжета. В това време тя се беше върнала и носеше леко захапала комплект кожени белезници и кожена каишка. Той леко ги пое и я погали по главичката.
„Добро коте.“
„Благодаря ви, господарю!“ – тя се усмихна и подаде вратлето си. Той леко закопча каишката, после постави и кожените белезници.
„Много добре ти стоят, знаеш ли?“ – той я погали усмихнат по бузите, после се наведе и я целуна по врата, после се спусна по гърдите и и се спря чак когато стигна най-долната част на корема и.
Той се наведе и взе от купа, който беше измъкнал от раницата си една катераческа карабина и закачи кожените и белезници с нея, после взе едно едно въже и я върза за леглото.
„Господарю?“ – гласът и се усещаше лека паника.
„Да, коте?“
„Защо ме връзвате?“ – тя го гледаше жално.
„Шшшшт, сладката ми. Остави ме да се погрижа за теб.“
„Но, господарю, аз искам да се погрижа за Вас!“
„Спокойно, коте. Ще имаш тази възможност.“
Тя се поотпусна леко, но отново се стегна когато зъбите му се впиха в гърдите и. Следващата му захапка беше по силна и я накара да въздъхне. Последва лек стон. ПИСЪК! И нов! И отново! Той продължаваше да я хапе по гърдите, по корема, по врата, не толкова силно,че да и пусне кръв, но толкова, че да я накара да пищи. После устните му нежно се спуснаха между краката и и той усети как тя се стяга отново, но този път не от болка. Дъхът и се учести. Той се усмихваше, но не спираше. Скоро краката и се стегнаха толкова силно около главата му, че си помисли, че ще му счупи врата. Когато тя се успокои той се надигна и се вгледа в очите и.
„Хареса ли ти, коте?“
„ДА! МНОГО!“
Той се засмя и я развърза!

Край на Първа Част!

********************************************

Никога не достигнах до писането на втората част. Може би … може би някога ще я напиша, но знам че няма да е сега. Дано ви хареса!


Ваш,

Lucifer

2 Отговори на “Просто един път … (18+)”

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.