Преди няколко дни, относно мои реплики в блога, започнахме малък задочен спор с някого (сигурен съм че този пост ще провокира още дебати … или монолози), но едно от нещата, за които говорихме бяха така наречените „Предпоставки за избор“ в контекста на свободната воля.
За какво става дума, за да не говоря така извън контекстно – аз винаги съм поддържал и твърдял, че човек има свободната воля да избира как да се развива, в каква посока и по какъв начин. Свободен е да взима сам решенията си. Опонента ми твърдеше, че това не е точно така, че съществуват така наречените от мен „Предпоставки за избор“ – тук спадат абсолютно всички величини, които не са последствие от свободния избор на отделния индивид. Такива са възпитание, генетика, социална обуславка, дори религия.
Според опонента ми, свободна избор всъщност не съществува, защото той е предопределен от неща, които са извън зоната на избора като такъв. Защото не избираме родителите си, първоначалното си възпитание и генетично социалните лимити в които се намираме.
Всъщност „Предпоставките за избор“ са границите в които можем да поставим собствената си свобода от възможности. Границите на тези „Предпоставки“, са и нашите граници, за това и фактически свободата на избор не е свобода, а просто разширено количество предефинирани избори. Предефинирани, защото те са ограничени от предпоставките, довели ни до тук.
Честно казано виждам до къде тази теза може да издържи. Виждам силните и страни, но личното ми разбиране за свободата на избора се свежда точно до тази истинска свобода, която се дава на избиращия ТОЧНО ЗАРАДИ границите и условията в които е поставен. Свободата на избора всъщност се свежда до един единствен елемент и това е да проявиш своята свободна воля въпреки ограниченията и предпоставките довели те до тук.
Истинската свобода е да надскочиш границите в които си поставен, не по свой избор. Да, ти започваш с предефинирани условия и правила – живота ти е раздал картите. И тук идва свободата на избора – да направиш възможно най-добрите ходове с това, което имаш, така че да повишиш успеваемостта си. Може би тук идва объркването – че избора не е напълно свободен, че предефинираните „променливи“ в уравнението наречено живот ни карат да правим изборите си, ограничавайки и отнемайки чистата хаотична свобода на избора. Но според мен не е така. Според мен, ако нямахме ограниченията, които да надскочим, с които да се справим, никога нямаше да можем да проявим свободата си, креативността … да сме свободни в избора си на бъдеще. Да сме свободни в това, дали да играем с картите раздадени ни от живота или да разбъркаме тестето и правилата и да спечелим въпреки това.
Всъщност чистата свобода е двоична. Първично двоична – тя се изразява в един прост избор, който всеки прави – свободна воля или правилата на играта.
Дали ще се устремим на горе, загърбвайки недъзи, спънки, проблеми, блокажи, болести, възпитание, социални норми. Да се справим сами срещу всичко което имаме и да се разгърнем. Или да оставим на живота да раздаде картите ни и ние само да ги играем по възможно най-добрия начин. За това и според мен свободата на избора е точно свобода в контекста на ограниченията. Битови я избор да отхвърлим това, което имаме готово и да се устремим на горе или да се примрим и да живеем според това което имаме.
Свободата на избор отвъд този двоичен избор на развитие или застой е безгранична. Но основния избор е точно този – да се изправим срещу предпоставките си и да ги надминем. Да изберем неограниченото съществуване извън рамките на това, което имаме или напротив – да съществуваме в лимитите му.
Свободата на избора всъщност е една от най-простите концепции, които човек има. И в същия момент е сложна концепция породила безкрай спорове. Къде безсмислени, къде сериозни. Къде преминали в текст, къде на върха на меча или копието …
Свободата на избора е концепцията, позволила ни да творим и да се трудим. Предпоставките са възможностите, а не границите ни. Предпоставките за нашите избори, са това което изберем да са …
А за вас какво са предпоставките? Граници или възможности?
Ваш,
Lucifer
Снимка: Lauba House
Е..нека и опонентът да каже няколко думи 🙂
Нещата не са сложни.
От една страна ние имаме свободна воля (ако я нямахме, ако всичко е предопределено, няма как да ни се търси отговорност). Имаме и избор във всички аспекти на живота си.
От друга страна имаме предварителни условия, които не зависят от нас. Къде и кога да се родим. Кои да ни бъдат родители. Какъв да е нашият пол. Как да изглеждаме. И още много. Към това се добавят и ситуациите в живота, в които нямаме контрол – болести, инциденти и др.
От това следва, че всички наши избори се обуславят от предварителните условия, от предпоставките. Тези предпоставки ни дават насоките, в които да правим изборите си.
Да кажем че имаме абсолютна свобода на избор, означава да избираме всичко. Наистина всичко, в пълния смисъл на тази дума. От първия момент и преди него, до последния. Но това не е така, нали? Ако беше, щяхме да живеем в един съвършен свят изпълнен с перфектни хора.
Да признаем, че има неща, които не зависят от нашия избор и той не е абсолютен..в това няма нищо лошо. Може би именно това, че не сме съвършени и не контролираме началните условия..ни тласка напред. За да се види как ще се справим. Ще съумеем ли да направим правилните избори, ще се развиваме ли. Ще имаме ли пълноценен живот като стойностни хора.
Много примери дадох в дисусията ни. Сега ще дам само още един.
Играта на шах. Пред всеки от играчите стои почти безброен набор от възможности. Във всеки един момент от играта се правят избори. И накрая единият, който е направил правилните избори сред безкрая от възможните варианти, печели. Зависи само от него.
И все пак играта се играе върху 64-те квадратчета. С точно определени фигури, които правят точно определени ходове. Това са началните условия, неподлежащи на избор. И разбира се, талантът на играчите..той също не е въпрос на избор. А даденост.
Това е само игра..схематичен и опростен модел на живота. И все пак правдив..
Предпоставките са Светът. Не мисля, че можем да ги наречем граница или възможност (и не мисля, че може спокойно да се каже, че избираш между двете, просто защото във всеки един момент индивида ги третира и възприема по различен начин).
Представете си един индивид (за по-лесно -вече изградено човешко същетво) имащ право на избор във всичко, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. Той може да върти, променя, избира всяко малко и ГОЛЯЯЯМО нещо около себе си, може да размества предпоставките – Свят.
Казват- ако имахме влест над предпоставките света би бил по-хубав- не съм съгласна- ще е хаотичен, гаден , странен, защото масово хората с право на избор нямат (нямаме) самоконтрола да избират(избираме) разумно. А след като изберат неразумно се вайкат, шашкат и се опитват да избягат от последствията. ТОЙ- индивидът с право на избор за всичко, който не трябва да се съобразява с никакви условия, ще вгорчи доата животи(ако не и своя собствен).
Предпоставките -Свят не са граница, и рядко(поне за средностатистическия човек) НЕ са осъзнати възможности…те са стените, с който си градиш своето си пространство, понякога сам избираш къде да ги сложиш, понякога архитекта(това което не можеш да преодолееш) те принуждава да ги сложиш където трябва. Предпоствките-стени, с който градиш могат да се окажат бъдещ дворец пълен с чудеса, но може и да са затвор. И след всичко изплюто (най-безмислено)до тук…. от изчетеното, че и от написаното от мен , най – безсърдечно разглеждах хората затворени между стените си като не много…рантебилни и щастливи(и се държах сякаш не съм от тях) но сега ми се ще да предложа, предтавете си да сте затворени в стените/граници/предпоставки и да нямате сили, разум или каквото там трябва да ги ползвате за своя прегрес. Представете си да не само живота да ви раздаде картите, но и да ви вземе уменията да играете и ви остави да се мъчите да спечелите така ….не ви ли домъчнява мааалко?