„С голямата сила идва и голямата отговорност.“
Това е ключова реплика от много хубав комикс. Цялата серия се върти върху тази гледна точка. Силата, която имаш … или в по-честия случай властта идва с цена. Цена, която много хора предпочитат да не плащат – отговорността.
Това е и едно от нещата, които аз винаги не съм разбирал – защо хората се стремят към абсолютната власт. Към силата … не осъзнават ли, че монетата има и обратна страна – отговорността за всичко онова над което имаш власт. Дали ще е форум, фирма или държава, този който носи властта, той е този, който носи и отговорност за всичко.
Добрите мениджъри, както и добрите политици, много добре съзнават тази дуалност – с властта, която имаш, ти имаш и отговорност. Отговорност много повече към хората над които имаш власт, от колкото към себе си или към хората над теб. Проблема е че не всички са добри. Не всички ги разбират. И докато с човека във фирмата ти, който не го разбира можеш да се справиш, то с лошия политик, не разбиращ връзката между отговорността и властта, почти не можеш да се справиш.
„Властта покварява, а абсолютната власт, покварява абсолютно“
Може и така да е. Сигурно е така, защото това са думи на мъдри хора, живели много преди мен. Но не и ако осъзнаем по-простите думи, по-важните, изгрели на страниците на американски комикс.
Но все пак … властта е имагинерна. Властта е илюзия, защото тя не произтича от този в когото е властта, а от тези над които властва. Властта е мираж. Човека в когото е властта е само това – човек. Със силните и слабите си страни. С грешките си. Властта не е плащеница на силата, не е силово поле … властта е само символ, точно толкова колкото трона е просто стол. Само символ.
Символ на нещо важно … символ на единственото важно нещо във властта като такава – на отговорността. Имаш власт, защото си обещал да поемеш отговорност. Да защитаваш тези, които са ти дали тази власт. Да ги пазиш и да се грижиш за тях. Да използваш собственото си познание за добро и зло, за да не позволиш да им се случи нещо лошо.
Въпреки, че властта е илюзия, тя е и опиат. Тя е наркотик, който те опива и който те кара да забравяш каква е целта му. Властта сама по себе си не е сила. Властта е … нищо. За да имаш власт, тези над които имаш власт трябва да са избрали това.
Това е единственото слабо място на властта – илюзията за сила. Илюзията за нещо, което не е. Дали в политиката или във фирма – властта е само илюзия. Всеки отделен човек, може да реши да не се подчини на текущата власт. И докато са малцина го наричат бунт, който се смачква, но ако са мнозина, се превръща в революция която успява.
И точно там е разковничето – като премахнеш илюзията за власт. Като премахнеш трона и короната, червения надпис на ника, CEO под името на визитката, това което остава, е един човек, който е избрал да се грижи. Дали за поданиците си, дали за потребителите си, дали за фирмата си. И ако го прави както трябва …
Той е човека, който събуждат по никое време, защото има проблем. Той е човека, който трупа врагове. Той е човека, който взима трудните решения. Не колектива, не хората. Онзи с власт, защото, накрая всички други бягат от отговорност. Той е този, който трябва на другия ден да се изправи пред тези, които са му дали властта и да каже – „Ето! Направих това!“ …
Властта е отговорност. Властта е нищо повече от илюзия, но цената и е да носиш отговорност. Цената на властта е време, сили и енергия, които пропиляваш по неща, които всъщност не ти носят нищо … обективно нищо, но ги правиш за благото на другите … и накрая на деня, другите са тези, които те заплюват за усилията, които полагаш за тях. Властта е да имаш силата да направиш каквото искаш, но да знаеш, че не можеш, защото танца е такъв … сложния танц по ръба на острието. Да имаш силата, но да знаеш, че ако направиш каквото искаш това би разрушило всичко … за това стоиш и гледаш от страни, докато всички се реят в сложния си малък танц. А ти в повечето случаи си само ръката, която ги тласка … защото знаеш, че дори една твоя крачка в този танц, може да разруши всичко.
Но … ти вече си свикнал. Разбрал си, че отговорността ти е такава … и няма какво да направиш, освен да се усмихнеш и да се заемеш със следващото нещо за което ще бъдеш явно нагрубен и тайно похвален.
Защото властта има едно наказание – ОТГОВОРНОСТ!
И това е цената, която плащаме.
А за вас властта отговорност ли е ?
Ваш,
Lucifer
Снимка: paul sandham
Вашият коментар