от Lucifer

Случвало ли ви се е да знаете, че нещо е така, въпреки всички доказателства за противното?

Всичко да сочи един резултат, но вие да не можете да го приемете, просто защото … ами просто защото някъде там в целия поток на налична информация има нещо, което не отговаря на това което трябва да е?

Какво правим тогава?

Дали се примиряваме, че нещата никога няма да са съвсем смислени за за нас или продължаваме да дълбаем, да ровим и да търсим къде лежи истината?

Но който и от двата избора да направим, няма да ни е лесно …

Ако приемем, че всичко е такова каквото изглежда и се примирим с малкото побутване да продължим да търсим какво наистина го причинява, ще загубим онази искрица, онази не комформистка част от нас, която се е опитала да ни покаже, че някъде там под повърхността нещата не са съвсем такива каквито изглеждат. Всеки от нас има право да се съмнява и трябва да се съмнява във всичко, което го заобикаля. Ако твърде много пъти загърбим това тихо нашепване идващо някъде дълбоко от нас, че има нещо неправилно в цялата картинка, то ще изчезне. Ще се загуби в гласа на всички онези части от нас за които нещата са такива каквито са и всичко е само такова каквото изглежда да бъде.

Ако приемем, че не всичко е такова каквото изглежда и започнем да ровим … да търсим … да дълбаем. Да настояваме да открием истината … рано или късно ще стигнем до момента в който ще ни се наложи да я приемем. Макар много от нас да търсят истината и да настояват за нея, малко са тези които са готови да я приемат. Да погледнат истината в очите, метафорично казано, и да я приемат такава каквато е – по начина по който те самите я виждат! Защото истината има много лица и ние виждаме само това, което искаме. Но има такива хора за които истината е абсолютна. Тяхната истина. Тяхното тълкувание на фактите и те не желаят другите да виждат друго лице освен тяхното.

Това съзнанието е много странен инструмент. Макар и залято от факти и детайли в някакъв момент се хваща за най-малката несъстоятелност. Макар да не го осъзнаваме в момента. Хилядите несвързани факти, разхвърляни из хиляди информационни потоци, някъде там много под това което минава за АЗ има нещо от нас, което прави връзката … и не ни дава мира, докато не разберем за какво става дума … или докато не го игнорираме напълно.

Всеки от нас е имал тези импулси … които му нашепват, че картинката не е пълна … или че е твърде пълна и нещо не се връзва … наш е избора дали ще игнорираме този импулс или ще го последваме за да разберем нещата по собствен начин … но този импулс е това което ни прави уникални … този импулс е това което ни прави … ами хора.

А вие следвате ли този импулс?

Ваш,

Lucifer

Пост 44 от поне 100

Един отговор за “За малки несвързаност …”

  1. „…А вие следвате ли този импулс?…“

    Винаги, никога незнаеш до като не опиташ. До като не се поразровиш, до като не погледнеш нещото от друг ъгъл, било чрез промяна на твоята песонална гледна точка или чрез чужд съвет и препоръка. Винаги съм имал жаждата да разглеждам нещата от много и различни ъгли, анализирайки същността им и достигайки до някаква моя лична, персонална и финална формулировка. Но си прав че истини много, с тази особенност при мен че за истината аз винаги се възползвам от това какво говорят фактите, плюс подкрепа от логични доводи. Защото не е достатъчно само да констатираш нещата, но и да ги анализираш за самия себе си. Защото в противен случай се превръщаш в поредната заблудена овца, сляпо присламчила се към цялото заблудено стадо, което не усеща че приближава бездънната пропаст на самоунищожението. Без самоанализ и самооценка няма истина. Така е поне за мен. Защото кел файда, какъв е смисъла ако се съглася с нещата без да съм ги разбрал? Това че шепа хора се опитват да ме убедят в една истина не означава че ако я приема ще е истина и за мен. Така че когато усещам че нещо не е както трябва аз обикновено намирам сериозна опозиция доказваща точно обратното и така си решавам собствения проблем и съмнения. Често когато се съмняваме това е лош знак за пробив и нарушение на нашия вътрешен мир и душевен баланс. В този случай е нужно да променим нещо в себе си или да намерим мотив, който да ни стимулира в правота. В противен случай рискуваме да се сдобием с още повече проблеми, често докарвайки ни и до болестно състояние. Всеки душевен дискомфорт води до някакъв физически дисбаланс.
    За това както винаги съм казвал „мислете позитивно, всяка грешка се поправя“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.