от Lucifer

Днес в една тема в f-bg свързана с един от предните ми постове, се втрещих от мнението на потребител, което гласеше дословно:

Изобщо не вярвам в теориите за самоусъвършенстването. Почиват на идеята, че няма максимум. А човек има максимум на възможностите, който, освен другото, зависи и от обстоятелствата.

След, като го прочетох останах за момент като гръмнат … WTF????

Това едно, единствено твърдение отхвърли цялата човешка еволюция. Ей така … като на магия, махна с ръка и каза „Край! Хората имат лимити и не трябва да се опитват да ги надминат!“

Какво по …???

Надявам се това да е единичен изолиран случай на умствено ограничение … защото иначе … нещата отиват на лошо. На много лошо – едно от основните неща които винаги са ме впечатлявали в хората е способността им да не спрат докато не достигнат лимитите си, а стигнали веднъж там … да си починат, само колкото да намерят начин да ги преодолеят. Това е и едно от нещата с които се гордея.

Комбинативният ум и вярата, че само въображението ни е граница, винаги са били основни движещи моменти на човешката природа … и в някакъв момент да прочета, човек който го отрича? WTF?

Не мога дори да спекулирам какво ли би се получило, ако хората наистина вярвахме в собствената си ограниченост и отказвахме да се стремим към самоусъвършенстване и постигане на немислимото до сега … Представете си стадото което бихме били без тази вяра … без изкуство, без наука … сломявани от всяка една пречка … приматен еквивалент на лемингите.

Една идея … струваща ми се толкова плашеща … и в същия миг толкова абсурдна …

Наистина се надявам тази „мисъл“ или „гледна точка“ да принадлежи на отделни индивиди …

А вие как мислите – има ли ограничение човек. И човек като биологичен вид и всеки един от нас като отделен индивид? И ако да – то струва ли си изобщо?

Ваш,

Lucifer

3 Отговори на “За безграничността на човешкия потенциал и за граничността на умът.”

  1. това е едно от нещата, които ме вбесяват най-много от всичко – това не е възможно, онова не е възможно..
    в момента, който кажеш „не мога“ и сам се обезсилваш, поставяш си граници и се отказваш..
    дано наистина това е изолиран случай, че ще бъде много жалко 🙁

  2. Според мен граници има и зависят от обстоятелствата. Например да намериш начин да заобиколиш липсата на крила изобретявайки самолет не значи че си преминал границата на полета… просто си видял задачата по друг начин. Това според мен е подхода, който бута човечеството напред – предефинирането на задачата, не надскачането на границите. Съвсем отделен въпрос е че не познавам (лично) човек, който дори да се е доближил до границите си… Това на което сме способни е много над това което правим обикновено…

    P.P. пиша това без да съм чел оригиналната статия, така че може и да пиша пълни глупости 😛

  3. Има един процент хора (не знам точна цифра), които са родени ограничени – хората с умствени увреждания. Старта не е еднакъв за всички.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.