от Lucifer

Замисляли ли сме се до колко вярваме на медиите?

До колко разбираме какво се случва и до колко оставяме страха ни да ни води, всеки път?

Вчера ми попадна предаването на Ку Ку за АЕЦ Козлодуй … това е една своеобразна демонстрация на силата на медиите … демонстрация, която 22 и години по-късно сме забравили и си спомняме само като безвкусна шега … но дали е безвкусна ? И дали е шега?

Не го помня, когато са го излъчили – бил съм малък, на около 7, но помня колко ни се караха с един братчеда, когато най-накрая ни намериха и ни прибраха от улицата … не харесвах предаването – не ми беше интересно, нямаше анимация и екшън … имаше една кукла, която говореше. Помня как наще се бяха събрали … всички и гледаха телевизора с трепет и очакване … твърде сериозни, вперили уплашен поглед в очакване на следващата новина.

И трябва да си призная, че снощи като го гледах, ако съм бил по-голям, сигурно съм щял да съм изплашен. Ако думички като АЕЦ, радиация и евакуация са значели нещо за мен …

Но всъщност, какво правят от Ку Ку?

Те не казват – АЕЦ Козлодуй е аварирал или гръмнал. Не. Просто подмятат Козлодуй, гражданска защита, очакване на изявление на президента, министерски съвет … и показват двама войници, които отпъждат репортерите … Никъде в цялото предаване не помня да споменават какво всъщност се е случило.

Младежите, тогава, създават предпоставката. Създават момента и оставят собствения ни страх да го запълни, защото колкото и черни картини да измислят сценаристите им, нашите собствени съзнания могат да създадат поне два пъти по-черни. И това е урока, който трябва да научим от това предаване – не е нужно да има нещо, за да се всява страх.

Лесно е медиите от инструмент за контрол и ограничаване на властта да се превърнат в инструмент за контрол използван от същата тази власт. И докато днес имаме Интернет, на който аз много повече се доверявам, то представете си едно общество, което до преди 2 години не е имало свободни медии … до преди 2 години всичко е било одобрено … сдъвкано и дадено, според нарежданията на група хора. Общество, което не е свикнало да се съмнява в това, което му се казва и това което чете … да ви напомня на някого?

Дори и в момента, отделни хора не се доверяват сляпо на казаното по телевизията или написаното във вестниците … отделни хора носят достатъчно глави на раменете си, за да проверяват фактите и да не се доверяват сляпо, независим от източника по който идва информацията. Но защо да са отделни хора, а не всички?

Защото е по-лесно, защото доверието към медиите е изградено и е много лесно, след като веднъж изградиш това доверие, да го използваш за да променяш нагласата на хората. За наша радост живеем във времена на свободна информация и тези, като мен, които не са готови да вярват сляпо и имат желание, могат да проверят потока глупости с който ги облъчват.

И защото в момента е много по-лесно да водиш война с информация, от колкото с оръжия … живеем във информационен век … век, когато информацията или дезинформацията е най-мощното оръжие, което можеш да притежаваш … Вече не е необходимо да водиш война с някого … само да накараш медиите да кажат, че е във война …

Още преди толкова много време Орсън Уелс и неговата радио пиеса доказват, че всъщност хората не е трудно да бъдат изманипулирани … и колкото е по-голяма една лъжа, толкова по-лесно хората и хващат вяра …

Моля ви, бъдете критични!

Ваш и докукане,

Lucifer

2 Отговори на “Ку Ку и АЕЦ-а … или урок по медии, който сме забравили.”

  1. … Не споменават нищо за никаква авария…. Само споменават, че в АЕЦ Козлодуй се допускат само военни коли и БЕТОНОВОЗИ…. и това само 7 години след Чернобил. 7 години са твърде малко време за заличаване на спомена от една катастрофа, което доста умело беше използвано в случая.
    Другият ключов елемент в случая е подмяната на водещите на Ку Ку с водещите на новинарските блокове на Българската Национална Телевизия, което внушава на зрителите доверие и сериозност. На времето не е имало хиляди източници на информация и хората са вярвали на официалната медия.
    Аз съм на мнение, че на официалната медия трябва да се вярва. Затова е официална. Смятам, че е недопустимо правенето на подобни безвкусни шегички в национален ефир от говорители на назционалната телевизия. Все пак да не забравяме – не всеки разбира от интернет и не всеки може да отсява информацията.

    • На националната медия трябва да се вярва, а?

      Хммм … дали и в Куба трябва да вярват? Или може би в Египет и Либия трябваше да вярват на официалните медии? В един идеален и перфектен свят – да, официалната медия трябва да е основния източник на информация. За наше съжаление не живеем в идеален свят и никога не сме живели. Дали е недопустимо – да и не! Ако се научим да подлагаме на смислена критика и проверка всичко, което ни се поднася, нещата няма да са точно такива.

      Точно такива безвкусни шегички, са примера за това да не бъдем стадо следващи, това което ни се казва. Аз лично предпочитам да проверя нещо, преди да се хвана да му вярвам. Въпрос на мисъл и трезва преценка … но си прав, че не всеки може да ги има.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.