от Lucifer

3190769121_ac054a14d9_zСлед като за пореден път ми изпляскаха въпроса защо не могат да си купят домейн и защо като си наемат домейна не значи че имат хостинг, реших да седна да напиша едно основно описание на това как работи Интернет. Не казвам, че е изчерпателно или точно. Идеята е да е разбираемо. Нещо като кратко описание за хора, които хал хабер си нямат от портове, протоколи, маски … изобщо за хора за които Интернет е магическо създание.

Спокойно. Не е.

1. Интернет == Глобална мрежа

Понякога хората наричат Интернет Глобалната мрежа. Чудели ли сте се защо?

Отговора е прост. Интернет е просто голяма мрежа от свързани компютри, които си говорят по между си. Множество, различни по големина и функция, но все пак компютри, които имат връзка по между си и могат да си обменят информация. Всеки компютър имащ връзка с Интернет става част от тази мрежа.

Домашния ви компютър, телефона ви … дори в последно време разни електроуреди.

Колкото и сложно да изглежда, Интернет е всъщност много прост … ако предпочиташ да го разглеждаш на елементарно ниво, разбира се. А и този текст няма за цел да слиза по-дълбоко от DNS или Domain Name Server. Не зависимо дали говорите за голям банков сървър или за този блог, всичко е мрежа от свързани компютри.

2. Сървъри и клиенти.

След като всичко е мрежа от свързани компютри, които си говорят, то как вие получавате този текст?

Лесно – вашият компютър се явява клиент, който заявява информацията от моя сървър. Сложно ли ви звучи? Спокойно, нека обясня – сървър е просто компютър който има нужната информация, която иска клиента. То от там и идва сървър – server – serv – прислужвам, доставям. Колкото и голям и сложен да е, колкото и милиони операции да може да извършва, за каквото и да служи, всеки сървър Е само и единствено компютър, който има нужната на клиента информация, която предоставя при поискване.

И сървъра и клиента, разбира се, за да не се загубят в кашата наречена Интернет имат свои адреси. Нещо като вашия адрес, онзи, на който ви доставят пощата. Комуникацията между клиента и сървъра протича горе долу така:

Клиент отива до адреса на сървъра и казва: Абе, тука една картинка има. Ще ми я дадеш ли?

Сървъра, проверява и казва: ААА! Ето ти я!

Разбира се, картинката е заявената информация. Със същата логика можеше да е статия, филм, книга … Да де … всичко.

3. Адреси? Как адреси? Какви адреси?

Компютърните адреси не са като нашите … да де, същите са ама други. Секунда … нека обясня. Компютрите в Интернет се обозначават с така наречените IP адреси или Internet Protocol адреси. Това са 4 или 8 групи от числа от 0 до 255 (в случая на адресите с 8 групи – от 0000 до ffff (и да в компютрите и някои букви ги броим за числа)). Всеки компютър има уникален адрес. По този адрес другите компютри го откриват …

Но това не е много удобно нали?

Много по-сложно е да помните 11.111.11.11 от колкото да кажем ebasidomaina.com … за това, някога, мноого отдавна хората създали домейните (И да, всички онези, които знаят че домейн не е само това – знам. Просто обяснявам на хора които не знаят). Домейните са буквено цифрена представа на компютърния адрес. anavaro.com вместо 78.83.66.198. Много е удобно нали?

Проблема е че някой трябва да вземе и да казва на клиента, кой „човешки адрес“ на кой „компютърен адрес“ отговаря. За това има така наречените DNS (Domain Name System) сървъри. Това са компютри, които отговарят за това да казват кое име на кой адрес отговаря. До тук добре … но както може да се очаква, тук се намесват парите. Някой все трябва да поддържа тези гигантски регистри и списъци … нали така?

Някога много отдавна в зората на Интернет се появява такава организация. Тя се занимава с контрола на Интернет и с поддръжката на списъците. Но за да си спестят главоблъсканици, решили да се изхитрят – в Интернет не можеш да си купиш име … домейн де. Абе адресче горе в лентата където го пишеш. Можеш да си го наемеш. Срещу определена цена на година това твое име си го правиш каквото си искаш. Но наема не ти дава друго освен едно име … което ти трябва да си свържеш с компютърен адрес (IP адресите по-горе). И зад този адрес, трябва да стои компютър, който да може да предоставя информацията, която клиентите искат – сървър.

4. Хостинги … мостинги …

Както вече казах, Интернет е информация. Мрежа от компютри, които си говорят. Вече имаш адрес. Имаш домейн … ма един гол … домейн за който си платил някакви пари за да си го наемеш не ти помага много нали?

Това, което повечето потребители виждат от Интернет е така наречения WWW или World Wide Web – уеб страници, картинки, текст … някой и друг динамичен скрипт. Няма да се спирам на това как работят сървърите които генерират динамичното съдържание. Това не е цел на този текст.

Приемете, че всичко, което виждате е това, което е. Всяка картинка и текст са набрани и поместени на страници. Но тези страници трябва да стоят някъде нали? Трябва да има сървър, който да ги предоставя при заявка. Компютър, на който като му почукаш на вратата и го попиташ за последната гола снимка, да ти каже „Да пич! Беги да лъскаш“. Това е хостинга.

Разбира се тук изпускам толкова много неща, но те са технични, и не са цел на тази статия. Искаше ми се да напиша статия с която да обясня дори на баба ми, защо по дяволите, сървъра ми стои на шкафа. Както и да обясня защо домейна се плаща, но освен него ти трябва хостинг. И освен това, защо домейна хем е твой хем не е … и защо не може да е групов, а винаги на някой.

Интернет е нещо просто, ако го сведеш до това, което виждаш. Под повърхността ситуацията е друга, но не мисля, да ви отегчавам с бази от данни, програмни езици, защитни стени, протоколи … и тям подобни глупости. Надявам се да съм помогнал.

Видяхте ли, че Интернет не е толкова страшен … А за вас продължава ли да е тъмна Индия?

Ваш,

Lucifer

Снимка: Martin Deutsch

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.