от Lucifer

Вчера Леонора в поста си за идеята засегна много интересен въпрос и и обещах подобаващ отговор в цял пост. Вчера след, като завърших поста от серията „Извратеност for Dummies“ нямах никакво желание да пиша, за това с малко забавяне ще отговоря сега …

Искам още тук, преди да започна да направя едно много важно уточнение – когато говоря за вяра не визирам религия, било тя християнска, мюсюлманска, хиндуистка или каквато там решите. Не, никога не бъркам вярата с религия и религията с вяра … може да имат допирни точки, но нямат нищо общо.

Още вчера в Skype на авторката казах, че поне според мен гледа грешно на нещата – не мисля, че вярата и идеята могат да се противопоставят едно на друго … както и знанието и вярата … според мен това са трите елемента, които отделят мислещия човек. Нека отново отбележа, че не става дума за вярата в божество или сила. Не говоря за сляпата вяра, която замъглява и дори пренебрегва знанието и идеята, говоря за вярата които ги допълва. Говоря за триединение (нека го съпоставя с триединния християнски бог) на необходимите елементи за едно общо цяло. За една завършена, взаимно свързана система от части, които работят заедно за да дадат  много на хората.

Самостоятелното познание, такова е безсмислено. Самостоятелното познание на всички факти не е нищо повече от безкрайно море от данни, нищо не значещи и не свързани един със друг факти. Познанието, ако не е подкрепено от идеята и от вярата е чистото доказателство за напразни усилия, които не биха донесли нищо друго, освен самите себе си. Познанието без идея може да донесе само още познание и да се затвори в един порочен кръг без изход и без възможност за развитие.  Цикъл носещ едно голямо нищо, въпреки всичко което правим …

Идеята, самостоятелно поставена пред света, без дрехите на познанието и без зашитата на вярата в нея, също е безсмислена и често ненужна. Идеята е нещо хубаво, но трябва да имаш познанието за да я осъществиш и вярата, която да подкрепя това осъществяване, защото ако нямаме вяра в това, което правим, то не виждаме и смисъл да го правим. Не виждаме смисъл да поддържаме идеята жива и да трупаме познанието необходимо за да я превърнем в реалност.

А самостоятелната вяра? Нима не е нещо нужно? Нима вярата не ни въздига? Не. Самостоятелната вяра е слепота. Проказа, разяждаща мислещото съзнание. Вярата въздигната във върховна добродетел, над познанието и идеята, е обричане на сиво съществуване …

Да аз имам идеи. Да аз имам познание. Да аз имам вяра.

Но нямам безгранична вяра. Имам вяра в собствените си способност да постигна идеите си, чрез познанието си. Вярвам, че мога!

Знанието може да ви даде много добро предположение за това дали слънцето ще изгрее.

Идеята да ви даде идея какво правите с деня си.

Вярата да ви подкрепя докато вървите през този ден.

Но само, ако и трите са части от мен, от начина ми на мислене, от това което съм!

Единственото нещо в което вярвам, е че мога!

Единственото сигурно за мен нещо, е че ще направя каквото трябва!

А идеята? Идея за това какво трябва винаги ще имам …

***

Надявам се леко разхвърляните ми мисли да са ви станали ясни … Чакам коментари … винаги с детинско забавление се наслаждавам на диалози на теми, като тази …

Ваш,

Lucifer

2 Отговори на “Идеята vs. Вярата vs. Познанието… или защо имаме нужда и от трите …”

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.