от Lucifer

Вместо да спя, седя и гледам пожар, какъвто не бях гледал:

Пожара на човешката глупост, суета и егоцентризъм. Но не запален от глупака опитващ се да се издигне, а от разочарованието на интелигентния. Има някакво опиянение да виждаш как гори, всичко, което ти е скъпо изгаря, а ти не можеш да направиш друго, освен да се надяваш, че ще угасне бързо и без много поражения, за да можеш да изтупаш пепелта от остатъците и да продължиш от там.

Има някакво опиянение, наистина, да гледаш как гори, това в което си вложил не малко труд и да знаеш, че няма какво да направиш. Стоиш и гледаш … гледаш как гори подклаждано от глупостта и недоверието един към друг. Гледаш и усилията на неразбраните, опитващи се да го потушат … гледаш и знаеш, че не можеш да се намесиш, но някъде там, в главата ти, започват да се въртят колелца и да се оформя идея … безумна, безморална, но все пак решение …

И колкото повече гледам, толкова повече вярата ми в хората намалява … лъжи … измами … манипулации … хора оставящи страстите да ги управляват, за добро или за лошо. Виждам как страстите превземат разума, как хората се управляват от това което искат или се страхуват да не би да е истина … и наистина започвам да си мисля, че може би няма смисъл и нещата са безнадеждни …

И после виждам онези, вечно неразбраните, които бранят това което е останало и то от дълг и чест, и желание за правда … виждам ги и си връщам вярата, в хората. Не не вярата в хората, а вярата в човека. Връщам си вярата в индивида и в силата на отделния човек да е това, което иска, може и мисли, трябва.

Ще ми се да кажа, че пожара е спорадичен или че умишлен и злонамерен, и да обвиня този, който го е запалил, но това няма да е истина. Това няма да е правилно. Огъня гори в главите и сърцата на хората, запален от искра на разочарование, но намерил горивото на чуждата глупост, на нараненото его на другия, на прекомерния егоцентризъм. И искрата се превръща в пламъче, пламъчето в огън, огъня в пожар …

Пожар подхранван от единственото гориво, което не може да се изчерпи – наивност, глупост, лицемерие … всичко онова, което ни прави хора. И когато вече разочарованието го няма и горчивината отшуми, пожара ще продължи да гори. Дори да не е с пълна сила, все ще си намери къде да тлее и да чака следващия, към който да се присъедини.

Всички ние се стремим към нещо, искаме нещо. И всеки от нас си има своите пътища …

Може би наистина хората са отвратителни, жалки, долни създания, склонни към саморазруха и опустошение. Но виж това отделния човек е възвишен, гениален … творение на природата нямащо равно.

Всички лоши черти, които хората имат се компенсират от хубавите черти на малкото отделни личности.

А аз … аз ще гледам огъня горящ в дома ми, без да мога да се намеся, защото потушаването му не зависи от мен. Защото, ако аз се намеся, само ще навредя повече и пеплищата ще са по-големи. И ако това ме прави женчо – така да е. Нека съм женчо, за тези на които им е удобно.

Но дори този пожар има предимства – показа ни у кого гори …

Нека гори …

А като затлее скрит някъде, ще възстановим каквото е изгоряло и ще започнем на ново, по нов начин … до следващия и така, до края.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Днес смятах да ругая за глупостите покрай гей парада, но май ще го оставя за утре …

Снимка: Loco Steve

 

Пост 73 от поне 100

 

2 Отговори на “Пожари …”

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.