от Lucifer

Рядко се случва да седна да пиша два поредни пъти за една и съща тема, но нали ходих да гледам този прословут филм … А и бях обещал мнение за него …

ВНИМАНИЕ: Съдържа SPOILER-и!

MV5BMTYxMTA0ODI5M15BMl5BanBnXkFtZTgwMzU3MTMxNDE@._V1__SX640_SY720_Едно не разбрах от тези 125 минути прекарани в киното – защо, дяволите го взели, прецакаха тези 3 иначе не много лоши филма като ги събраха в един?

За какво говоря ли?

Обективно, „50 нюанса сиво“ са поне три различни филма, които се развиват по едно и също време. Признавам си – филма е сниман много добре – фокус върху лицата, върху това което е важно за да е въздействащ без да е ефектен … или по-скоро ефектен без да е зрелищен. Музиката беше на невероятно ниво.

А режисьорът и сценариста бяха предпочели да не разводняват и без това блудкавото произведение и да поизрежат не малко части … което от една страна беше добре, от друга – на моменти се губеше нишката на действието и ако не си чел книгите за момент се загубваш в сюжета, защото изведнъж се появява сюжетна нишка, която в книгата е развита, а във филма я няма (връзката между брата на Крисчън и съквартирантката на Анастейша), но за това след малко … защото тези дупки в … тъканта на филма са свързани и с твърдението ми че това са три различни филма, които може и да не са шедьоври сами по себе си, но са в пъти по-добри от творението в което се превръщат като се гледат заедно …

Ако внимаваш ще видиш, че филма проследява три напълно различни сюжетни нишки:

Първо – много сладка романтична – еротична – леко извратена комедия – връзката между отворения леко перверзен богаташ и симпатичната но иначе задръстена студентка. Всички онези малки проблеми, които правят „Хубава жена“ класика. Разликата в класата, в светогледа, в това кое приемат за нормално или не … Тук е момента в който режисьора си беше свършил работата прекрасно – една от сцените (описана и в книгата) е как Крисчън слага Анчето на коляното си я наплясква … в самия филм сцената е прекрасно заснета – вирнатия задник, ръката вдигната за удар … изкривяването на лицето при първия … и последвалата блажена усмивка, която задължително се разлива след това, ако „жертвата“ си пада поне малко по това … или сцената с договора … с преговорите относно „техния договор“ – смял съм се с глас, но няма да споилвам тук. На този филм спокойно мога да му дам 8, дори 8 и малко ако имаше още малко такива моменти.

Втората нишка, порследявана в това … странно кино творение е силен психотрилър – битката да открие себе си един човек с тежко детство, загърбил всичко нормално и светско за да се издигне. Отдръпнатостта на един човек, желаещ да се докаже пред осиновтелите си, измъкнали го от калта, но още повече пред себе си, че е заслужил това измъкване. Търсенето, което го среща с някой, който е пълна негова противоположност – момиче което има достатъчно, идваща и то самото от странно семейство … връзката между двамата и битката с демоните на героя, докато се опитва да открие, че зад маската, която сам си поставил и се крие зад нея всъщност се крие едно момченце имащо нужда да пази и закриля …

На този филм спокойно бих му сложил 7 от 10 … просто защото не харесвам такива истории, но героя и героинята имат потенциал да го направят.

И третата нишка ми е малко … ниска като оценка, но няма как. Това е онази чисто научно популярна страна на BDSM която режисьора е избрал да вкара. Колкото и да е странно във филма няма нито една препратка към BDSM, която в същността си да е невярна … за мен просто всички препратки бяха твърде много изкарани от контекста. Някак сложени, за да насочат публиката, но без да я запознават с това какво е или защо някой би се интересувал от такова нещо. Просто нахвърляни термини и идеи върху които се градят едни отношения … тази част ми беше непонятна, но не казвам че беше невярна. Просто извадена от контекста и някъде нахвърляна … от никъде …

Къде е проблема, поне за мен?

Тези иначе така добре подбрани и изградени повествователни линии са свързани с изключително … сладникави конци. Комедията преминава в драма точно за едно мигване на окото на зрителя и за една сладникава … преиграна реплика, без която всичко би изглеждало толкова по-добре.

Някак си от никъде главните герои се държат като шизофреници – в един момент се наслаждават на страстта си, в друг – просто бягат един от друг по една или друга причина.

С удоволствие бих гледал и трите сюжетни линии, ако бяха развити, защото имат потенциал, но това което се е получило в този филм … е твърде сладникаво … не свързано и като цяло съшито сякаш на бързо с тиксо и лан кабел.

Иначе едно от най-хубавите неща беше … The Red room of pain! О! Даааа! И двамата с приятелката ми просто се размечтахме … някой ден ще си имаме такова … да и мисли задника.

Това е личното ми мнение за този филм … надявам се да ви харесало … ще се радвам да прочета вие какво мислите за него …

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.