от Lucifer

Имали ли сте от онези моменти, когато сякаш нищо не върви – в кратък период от време се насъбират все отрицателни неща? Едно след друго нещата не се получават. Едно след друго не вървят и не вървят и сякаш всичко потъва бавно в някаква форма на сивота, където повечето неща вече са маловажни.

Има два изхода, поне аз така ги виждам, или оставяте на течението да ви влачи и да ви удря във всеки дънер и камък, или се вземате в и с танцова стъпка променяте настроението си.

И като казвам с танцува стъпка – можете ли да си ме представите мен в 07:30 сутринта си денся по пешеходната алея на Борис на път за вкъщи.

В някакъв момент има някакъв лимит на времето, което човек може да прекара в някаква полузабрава и апатия. Няма как … в някакъв момент осъзнаваш, че просто нямаш времето и силите да си позволиш да изпадаш в униние. За това и този пост.

Миналата година започнах влога, но в някакъв момент усещам, че ми липсва вглъбението в думите на белия фон. В някакъв момент самият акт на писане на постове започва да липсва … Няма нищо лошо в мултимедията, но текста си остава магията, която винаги е имал за мен – състояние на мисълта, акта на превръщане на мисълта в думи … прехвърлянето на идеята, която при мен започва с първото изречение в някаква конструкция, която да достигне до другите … и да бъде предадена достоверно … или поне достатъчно близко. Намирам някакво успокоение в акта на творене, който е писането … най-вече писането в този блог.

Точно за това съм решил поне през следващите няколко седмици да се опитам да пиша по един пост на ден. Знаете, че от време на време се хвърлям да правя някакви маратони – 100 поста за 100 дни и тн. За тази година реших, че няма да имам new year resolutions – няма да има неща, които да искам да трябва да направя. Нещата или се случват или не, така че никаква предварителна сделка с мен самият няма да ме накара да правя повече неща – ако нещо се прави, то трябва да се направи. Та и с тези следващи няколко поста – няма да се заричам, няма да си обещавам и да се насилвам – просто трябва да се появяват постове. Дали ще са личната ми гледна точка върху злободневни проблеми, дали ще е просто снимка, която съм харесал или нещо друго – ако акта на създаване на тези постове ми допада, то ще ги карам да се появяват. Всеки ден по един или ако трябва през ден, но трябва човек понякога да се насилва да прави това което харесва, за да не спре да го прави.

Не, това няма да ме накара да спра да правя влоговете, дори напротив. Особено с новото интро. Просто предния месец си починах, но този започвам на ново или може би по-скоро пак започвам на ново … или може би продължавам от някъде до където съм стигнал преди.

Нещата се случват и трябва да се случват. Както казах – „Ain’t no body hase time for this!“

Та от тук на татък, ако ме четете, очаквайте редовно да ви досаждам с крайните си гледни точки и техническите си глупости.

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.