от Lucifer

General_Montgomery_with_Generals_Patton_(left)_and_Bradley_(centre)_at_21st_Army_Group_HQ,_Normandy,_7_July_1944._B6551Все още се намира какво да ме изненада … от време на време се появява някой, чиято идея за мен или за самият себе си и особената си важност ме изумяват.

Не че аз самият не съм егоцентрик и не мисля, че вселената се върти около мен и съм ебаси богоподобния пич, но понякога се срещат, макар и рядко хора, които ме задминават в делюзията за своята великост. И тогава започва една много едностранчива битка на егота – моята величайша незаинтересованост се изправя срещу тяхното дребнаво желание да са по-големи от колко са.

Както казва един мой братовчед – „Аз за моята скромност мога да говоря много!“

За това и винаги ми е чудно като се появи някой, изникнал от никъде, който си мисли, че не само мнението му трябва да ме интересува (или да ми пука за него), но дори да трябва аз да се доказвам пред него. Всички сме хора, всички имаме своите вярвания, но не си мислете, че сами защото ви обръщам внимание с нещо съм ви задължен. Аз не съм лош човек по принцип, не съм и добър човек. Аз съм човек. Това е. Добър, лош – няма значение. Такъв съм какъвто съм решил и не са много хората, пред които искам да се да се доказвам. Забележете – ИСКАМ! Не трябва, не налага се, а искам – всеки един от нас, сам прави съзнателния избор чие мнение го интересува и чие одобрение да иска.

Всеки сам по-себе си е егоцентричен – всеки от нас живее в собствена малка реалност изградена от собственият си образ и собствените си желания, но е добре да се научим, че сме богове само когато става дума за нас самите. Защото в момента в който се сблъскаме с чуждата делюзорна вселена, разбираме колко сме различни и как не сме единствения и неповторим бог пред когото хората трябва да се кланят (не че не да ми се кланят). Битката на еготата не е лошо нещо. Битката на еготата е просто желанието да се наложим на другите – понякога печелим, понякога губим, но винаги правим нещо.

Не е лошо обаче да познаваме собствените си граници и собствената си стойност и да не изискваме или очакваме повече от това, което сме за другите. Защото иначе започваме да се губим в собствената си илюзия. Започваме да се мислим за богове не само в собствената си реалност … и рано или късно срещаме човек по-голям от нас, който разбива носа на егото ни … а понякога и физическия ни нос.

Не вярвам, а и не очаквам всички да ме харесват (макар, че какво да не ми харесва човек – АЗ СЪМ БОК!). И това е най-важното – аз правя каквото мога в комуникацията си с хората за да постигна максимално. Дали съм добър или лош с тях зависи от много неща.

За своята скромност, мога да продължа да пиша още дълго … но вечерята ми изстива.

Ваш,
Lucifer

Снимка:By Morris (Sgt), No 5 Army Film & Photographic Unit – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//48/media-48946/large.jpgThis is photograph B 6551 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24489215

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.