от Lucifer

Не съм теолог, дори не съм вярващ, но седнах да чета отново Хиперион на Дан Симънс и стигнах до разказа на Сол Уайнтроб за Рейчъл/Монита и това отново ме накара да се замисля над Авраамовия въпрос.

От сега си казвам, че това е просто гимнастика за логиката и морала. По-скоро за моята логика. Пак казвам, че дори не съм вярващ, просто обичам да си играя с такива постановки.


За какво става дума в думи прости:

Една нощ Господ се явява на Авраам, бащата на народите, и му заповядва да вземе любимия си син и да го принесе в жертва в Негово име. И Авраам взел сина си и отишъл където му показал Господ и се подготвил. В последната  секунда Господ спрял ръката му.


За да мога да развия въпроса и за да разсъждавам по него, ще допусна следните неща:

1. Има Господ.

2. Господ е всесилен, всеможещ и всезнаещ.

3. Библията отразява думите Господни.


Допускам тези неща, защото те са необходими дори за началото на разглеждане на дилемата Авраамова.

Битие 22:2

И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река.

Битие 22:3

На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

Битие 22:9

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

Битие 22:10

И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

Битие 22:12

И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.


В няколко предни поста бях говорил за вярата и религията … сега няма да обсъждам този проблем – както съм казвал и преди: Нямам нищо против вярата, но имам много против религията …

Този така наречен проблем ме накара да се замисля за това що за Бог проповядва Библията. Що за всемислостив господ ще поиска от бащата да принесе сина си в жертва и що за всезнаещо божество ще иска това само за доказателство …

Вярно е, че човек е надарен със свободната си воля, но нима църквата не ни кара да вярваме, че Господ е всезнаещ и всеможещ? Тогава, знаейки всичко, защо му е да принуждава Авраам да извърши приношението. Тук идва момента в който правоверните християни ще се заядат с мен, че видиш ли ангела небесен го спира. Но всъщност не е така. Авраам извършва убийството. Извършва го в сърцето и душата си, пожелава смъртта на сина си, за да угоди на един кръвожаден бог, искащ покорство. Това, че в последния миг Господ го спира, не променя очевидното – Авраам убива сина си. Убива го, приемайки да извърши приношението в името господне. Това, че физически не отнема живота на любимия си син не е нищо повече от късмет – все едно ножа да се счупи …

Искам да разбера един бог, който проповядва мир и живот между хората, един бог, който свещените му книги твърдят, че е създал целия живот, но въпреки това заставя един баща да отнеме живота на любимия си син. Не мога да разбера което и да е създание, което се твърди, че е интелигентно и има морал, да застави един родител да избира между родителската обич и любовта към себе си …

Морално (според моя морал де) намерението вложено в това действие е равносилно на извършване на това действие. Само, човек който е правил трудни избори може да ме разбере. Тук един баща избира да пожертва детето си за да задоволи егоцентричния глад за възхвала на едно божество … и той го извършва … въпреки, че физически не отнема живота на сина си, бащата е наясно, че живота в ръцете му е пожертван. Намерението, в този случай, е равен на действие. Не мога да разбера, как Господ, описан в библията може да допусне такова нещо.

Дилемата на Авраам всъщност може да се сведе до много прост въпрос – Вяра в Бога или любов към Човека. И мисля, че Авраам, бащата на народите губи този малък тест. Мисля, че ако всички бяхме като Авраам, то божественият експеримент наречен Човек, щеше да се е мноого отдавна …

Добре, че явно и Господ допуска грешки.

Ваш,

Lucifer

P.S: Готов съм да водя спор по-този въпрос с всеки който желае да ме обори, но моля ви, преди да се заядете с мен – разберете какво казвам.

24 Отговори на “Дилемата на Авраам …”

  1. За да може да се даде ясен отговор на въпросите ти…
    трябва да се покаже и другата страна на нещата.
    Всичко, което си описал се е случило в СТАРИЯТ ЗАВЕТ.
    Т.е. – преди идването на Христос и преди Неговата Смърт на кръст. В чиято смърт – имаме омилостивяване на греховете на Човечеството и Примирение с Бога.
    Не мога да цитирам точно, но по памет…именно в Новият Завет – Господ обещава, че няма да направи потоп отново и да затрие Земята, както в Старият Завет, като символ на това е дъгата:).
    Всъщност, като се замислим именно това което не е позволил на Авраам да направи…години след това, самият Господ извършва със Своя Син.
    Може би, просто Човешкият ум не всичко може да схване.
    Понякога Божиите дела, не са като човешките и Неговото време, не е като нашето.
    Истината е, че вярата и религията – са съвсем различни неща. И всеки може за себе си да поразсъждава…и да направи своите изводи.
    Хубава тема.
    Да.

    • OK.
      Нека приемем, че Господ жертва Христос. И това е ненужно, и това е акт на жестокост. Не можеш да пожертваш собствения си син и едновременно с това да извършиш един от на-големите смъртни грехове – самоубийството, защото не забравяме, че този всемилостов новозаветен Господ, всъщност е този който би трябвало да ни съди и освен това е триединния Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Тоест за да изкупи греховете човешки, пред самия себе си, той извършва едновременно убийство на сина човешки – Иисус и в също миг донася тленната смърт на една от своите части – Бог Син.
      И то за какво? За опрощаване на греховете … пред самият него. Съжалявам, но не мога да се съглася, че това е същото като Дилемата на Авраам, защото Исаак няма да се върне при баща си, ако животът му бъде отнет, но Иисус се завръща в селенията господни за да седне на трона си.

  2. Господ (ако го има въобще и написаното в старият завет е вярно) е едно същество проповядващо омраза и смърт и то най-вече към всички които не са евреи. Няма какво да си кривим душата и да повтаряме откровените лъжи за това какъв уж бил.

    А този разказ е една пропаганда, която иска да изкара всякаква логика и човечност като грешни, стига господ да иска друго. В частност това което ти кажат наместниците на господ на земята трябва да се изпълнява безпрекословно.

    А после се чудим защо толкова хора се избиват в името на религията? Ами чудете се … долни шибани коне с капаци.

    А тази гавра да се вземе старият завет на евреите и да се допълни с новият, така че да изкараме господ по-добър … хайде нямаше нужда… Хайде не сме толкова прости…

  3. Tесногръдо е да казваме, че само защото не виждаме дадено нещо, то не съществува.
    Ние не виждаме и закона за гравитацията, благодарение на който се движим по земята, а не „дефилираме“ из въздуха- но въпреки това, той съществува.
    Колкото до факта, че Исус се е възнесъл и е при Триединният Бог…да, така е.
    Но в крайна сметка и синът на Авраам си е (бил) жив и здрав при баща си.
    Факт.
    А и не разбирам, очерняйки Бога по този начин…каква ще е ползата, или смисъла?!

    Винаги ще има хора, които го приемат и стават Негови последователи.
    И винаги ще има – други, които ще го отричат и заклеймяват като зловещ и тираничен Бог.
    И в двата случая, няма да промени константата.

    • Аз не търся смисъл. Просто си правя морална и логическа гимнастика.

      Разликата между Исаак и Иисус е, че Синът божии се е възнесъл, докато синът на Авраам е бил пренесен в жертва. Освен това, аз не очерням Бог, като зловещ и тираничен, просто доказвам гледна точка, позовавайки се на собствената му свещена книга (Светото писание), което би трябвало да са неговите думи.

      Нека не забравяме и какво е казал Блез Паскал: „Няма Господ, но по-добре да вярваме в него … за всеки случай!“

  4. Честно казано ми беше интересно да чета тази статия и коментарите след нея. Аз съм вярващ и винаги съм слушал тълкования на тази случка от християни. Наистина е интересно да я видиш от друга гледна точка.
    Именно с подобна идея ще задам един въпрос. Приемайки, че Бог е всезнаещ, тогава не мислиш ли, че Бог може да е допуснал това изпитание на вярата (така го наричам аз) заради самия Авраам? Понякога е трудно да си обясним защо Бог прави нещо.
    И още нещо: Ти приемаш, че понеже Авраам е бил готов да направи едно нещо, то той все едно го е направил. Но той не уби сина си и има два стиха, които ти пропускаш: „22:7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 22:8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.“
    Ами ако Авраам е вярвал, че Бог ще промисли за друга жертва. Това не си ли го допускал. Бог е всезнаещ (ти го допускаш), т.е. Бог е знаел какво е в сърцето на Авраам през цялото време.
    Или друга гледна точка Бог е всезнаещ (пак ти го допускаш), Авраам никога нямаше да знае как би постъпил в трудна ситуация, ако не беше поставен в такава. След това преживяване той научи още нещо, че колкото и невъзможна да бъде ситуацията – Бог може да промисли. Битие 22:14: „И Авраам нарече това място Йехова-ире; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.“
    Това са моите разсъждения. 🙂

    • Съгласен съм с теб… по-скоро приемам гледната ти точка. Но Господ заставя един баща да му принесе в жертва любимата си рожба. Ако Бог е всезнаещ, то той най-вероятно е провидял всички възможни изходи, но тогава не би имал нужда от това изпитание на вярата в него.

      В края на поста предифинирам въпроса много по-кратко, а той се свежда до „Вяра в Бога или Любов към Човека“. Според мен Авраам всъщност дава грешния отговор, давайки власт на слята вяра в Бог, пред любовта към собственото си чадо. Нека не забравяме, че Господ спира Авраам в последния момент, когато вече е видял, че Авраам е наистина готов да му пренесе желаната жертва. За това и казвам, че делото е извършено. Независимо дали Исаак е жив, Авраам го е убил. Намерението в случая е равно на действието.

  5. „Tесногръдо е да казваме, че само защото не виждаме дадено нещо, то не съществува.“

    Идиотско е да казваме, че има неща които няма нито как да види, нито как да измерим, нито как да докажем. Например дядо Мраз. Има ли дядо Мраз?

    „Ние не виждаме и закона за гравитацията, благодарение на който се движим по земята, а не “дефилираме” из въздуха- но въпреки това, той съществува.“

    Аз не съм чул до сега за закон който може да се вижда. А колкото до самата гравитация, то да тя се вижда. И при това може да бъде измерена и съответно да бъде открита някаква логика и зависимост в нея, а тази логика се нарича физичен закон.

    „Колкото до факта, че Исус се е възнесъл и е при Триединният Бог…да, така е.“

    Моля? Така е? Верно ли? Източници? Доказателства?

    „Но в крайна сметка и синът на Авраам си е (бил) жив и здрав при баща си.
    Факт.“

    Факт? Въобще имаш ли идея какво значи „факт“? Слушала ли си достатъчно в училище когато обясняваха за фактите и логиката?

    „А и не разбирам, очерняйки Бога по този начин…каква ще е ползата, или смисъла?!“

    Ползата е, че ще спрем да се делим на наши и ваши и да разбираме под морал написаното е една далеч не морална книга от преди 2000 г. Ще ти даде възможността да прогледнеш със собствените си очи и да започнеш най-сетне да мислиш със собствената си глава.

    „Винаги ще има хора, които го приемат и стават Негови последователи.“

    Съгласен съм

    „И винаги ще има – други, които ще го отричат и заклеймяват като зловещ и тираничен Бог.“

    Да

    „И в двата случая, няма да промени константата.“

    … Коя константа Пи ли?

  6. Разбирам какво казваш. Но всъщност тази изходна позиция според вярващия е неправилна. Защото вярата в Бога означава да сложиш на първо място Бог, а не – човек. Любовта ти към Бог трябва да е по-голяма от любовта към най-близкия ти човек. Исус Христос казва на тези, които го следват: „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26). И тук не се говори да намразиш в смисъл да не ги обичаш, а в смисъл да не си помисляш да ги предпочетеш пред Него (Бога). Звучи крайно, но всъщност това, което Бог има за теб е много по-добро от това, което ти си мислиш, че е добро за теб. В Притчи 16:25 се казва: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“, т.е. ние можем да си мислим, че знаем кое е най-доброто за нас, но реално не знаем. В това вярват истинските християни, че Бог знае кое е най-доброто за тях и му се доверяват. Понякога може да не е най-логичното нещо, но когато е от Бог, то винаги е за наше добро, точно защото Бог е всезнаещ и вижда проблема от всеки един ъгъл. Този „морал“ е поставен на различна основа. Защото да обичаш Бог не означава да не обичаш ближния си, а точно обратното. Ако обичаш Бог, ти не можеш да не обичаш човека. Но ако обичаш човека, ти неизменно стигаш до егоизъм. В книгата Посланието на Яков (глава 4, стихове 1 до 3) пише: „1. Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. 2. Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете. Нямате, защото не молите Бога да ви даде, 3. а пък когато го помолите, не получавате нищо, защото искате с погрешни мотиви – за да пропилеете всичко в собствените си удоволствия.“ Това е съвременен превод, който можеш да провериш и в Православна библия.

    • И аз разбирам какво казваш, но не мога да се съглася да поставя вярата в Бог и любовта към него пред вярата и обичта в Човек. В самата Библия е казано почитай баща си и майка си, нали? И в следващия момент Иисус дава посочените от теб настъвления. Дори да изпоснем основното не съответствие в свещенната книга, спокойно можем да погледем към тези думи и отправени към Бог Отец, защото Библията ни учи, че той е баща на всички ни. Знам точно колко богухулствено звучи, но аз прсто прилагам логика към думите христови.
      Нека не забравяме и свободната воля. Защо, ако господ ислаше да го почитаме над всичко ни е дал свободна воляи право на избор?
      Винаги съм смятал, че сляпата вяра и интерпретацията на религията са основата на всички проблеми.

  7. Виждам че много сте се отклонили от темата в последствие. Луци, отправям към теб жокер и материал за размисъл. Отговорът на дилемата ти е доста простичък. Няма да е лошо ако прочетеш и предисторията за да се запознаеш преди всичко с това кой е Авраам и кой е Бог. Както и за взаимоотношенията между тях, за основните библейски принципи и доктрини. Можеш дори да се върнеш назад и до Моисей и да концентрираш вниманието си върху закона, който Бог даде на Своя народ и защо го даде. Но да казваш като заключение на личните си размисли, без да вземеш в предвид факта че иде реч за вяра (В Евреи 6-та глава се говори доста за вярата и какво всъщност е тя)че Господ прави грешки си е най-малкото недоглеждане на Писанието. И тук моменталически ще направя едно сравнение връщайки се към дилемата ти с Авраам, като дам пример с подчинението в БДСМ. Първо приеми че Бог е „господар“ на Авраам, а Авраам е негов „роб“. Кое е едно от най-важните условия за една личност да бъде роб на своя господар? Нарича се ДОВЕРИЕ и подусловията ВЯРНОСТ, УВЕРЕНОСТ, ПЪЛНО СЕБЕОТДАВАНЕ и т.н. Това са принципите на вярата. А така също и в БДСМ, до колкото имам познания. Не казвам че един господар трябва да бъде обожествяван, просто правя бегла аналогия с принципите. В случая Бог постави на изпитание вярата на Авраам и до колко е верен на самия Него. Убеден съм че Авраам не се е усъмнил нито за миг в своя Бог, че може да го подведе, по простата причина че познава Бог и има страх от Него. Под страх разбирай нещо като страхопочитание и респект. Виж колко е важно взаимното доверие. Колкото повече показваш вярност и безкомпромисност толкова повече ти се възлага и ти се гласува доверие. Авраам имаше уникалния шанс да поеме едно велико дело на цената на своята вярност към Бога и той я плати и беше възнаграден за това. Не виждам къде Бог е сгрешил нито Авраам.

    • ОК. Нека не намесваме BDSM тук.
      В този пост не става дума за BDSM или по-скоро не става дума за BDSM както го виждаш ти. Тук става дума за нещо друго. Става дума една доктрина, която е погледната през гледната точка единствено на вярата. Някъде, в друг пост бях писал, че всъщност вярата сама по себе си е слепота. Вярата е да затвориш очи за Мисълта и да запушиш уши за Идеята.
      Тук не можем да сравняваме дилемата на Авраам с една sub/dom връзка, както се опитваш да го изкараш, защото тук се нарушават два от трите основни постулата на BDSM – Не е по взаимно съгласие и не е с умисъл. Това което е показано в Библията е сляпото поклонение на овцата пред пастира.
      Нека все пак делим религията от секса … че иначе става такава каша …

  8. Нима мислиш че Авраам не е направил сам изборът си да се уповава на Бога си? И сигурно си мислиш също че е насилствено накаран да вярва в този Бог? Ще те попитам нещо: Кога би повярвал че съществуват извънземни, когато някой ти каже че ги е виждал или когато ти самият се убедиш в съществуването им? Не се съмнявай че Авраам е бил точно на този кръстопът като самия теб или мен. Работата е там че Авраам се е познавал лично с Бог, нещо повече живял е през целият си живот изпълнявайки Неговите заповеди, напътствия и мъдрости. С други думи животът на Авраам е бил немислим без Бога. И кое мислиш че го е докарало до това убеждение, имено общението му с Бога, с Когото постоянно е бил в общение. Никой Бог неможе да те накара насила да вярваш в него Луци, още по-малко на сляпо. Всичко е въпрос на ЛИЧНО УБЕЖДЕНИЕ и както ти спомена на ВЯРА. А какво е вярата: „…А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждение за неща които не се виждат…“ Евреи 11:1
    Не се виждат с плътските ти очи но с духовните, които са по-важни. Защото още нещо казва Библията: „Какво е за човека ако спечели целия свят а изгуби душата си.“
    Това което Авраам не искаше е да изгуби точно душата си, за това предпочете да се покори на своя Бог, понеже беше убеден че това е най-правилното и че единствено Бог няма да го подведе. И направи правилния избор. „…Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в себе си казвайки: „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа“. И така Авраам, като устоя, получи обещаното….“ Евреи 6:13-15
    Авраам имаше избор, но никой не го е насилвал, той САМ взе решението. За това не случайно се казва „устоя“ Иначе приемам забележката да не обсъждаме БДСМ тук, така и направих.

    • Нека да започна с едно малко уточнение: тук обсъждаме един много тясно дефиниран казус. Точно дилемата на Авраам и предателството му в истинското изпитание, а именно „Вярата в Бога или Любовта към Човека“.

      Искам само да кажа, че аз не съм на кръстопът. Не се чудя какво да правя с живота си и не се чудя по кой път да поема, защото изборите ми са отдавна направени и не мисля, че има сила различна от мен самия, която да ме отклони от поетите пътечки.
      Живял е цял живот следвайки Неговите напътствия? Мъдрости? Нима? Искаш да кажеш, че е бил роб на Господ? На създателя си, надарил го със свободна воля?
      Не мисля, че душата ми принадлежи на някакъв господ, бил той християнския, мюсюлманския или хидуския. Душата ми, този сбор от знание, познание, мисли и характер се стреми към собствената си Omega point, ако мога да използвам израза използван от Пиер Тейлхард дьо Шарден. Не мисля, че има и божество, което да има право да предявява претенции към душата … била тя моята или на Авраам.
      Това което ти се опитваш да ми кажеш е. че сляпата вяра в всезнанието и добротата на Господ е единствения правилен избор. Извинявай, но това е един от онези моменти, когато мнението ми за личните ти характеристики ще се премълчи. Нека само кажа, че сляпата вяра в някого или в нещо е проклятие, зараза, болест, която разяжда мисълта. Кара съзнанието да застива в опитите си да достигне своята Омега точка. Кара мисълта да закърнява. Сляпата вяра в някого или в нещо е престъпление към себе си, престъпление пред това което си. Сляпата, безприкословна вяра е отрова, която бавно убива това което си.

  9. Луци, нима искаш да ми кажеш че не си лягаш и не ставаш ако не вярваш в утрето? 😉 Всеки вярва или не вярва по СОБСТВЕНА ВОЛЯ. Къде прочете че Авраам е роб на Господ? 😀 Авраам е БОЖИ СЛУЖИТЕЛ (има огромна разлика с роб) служител по собствена воля и убеждения-забележи. Точно както ти по СОБСТВЕНА ВОЛЯ не вярваш в никакъв бог. А сляпата вяра за която говориш е вяра в нещо което не е съществувало, не съществува и няма да съществува, някаква химера. В случая обсъждаме точно определени личности и техните поведенчески прояви. И къде видя предателство по отношение на Авраам? Пак ще се повторя, Авраам имаше и постоянно е имал право на личен избор, да се покори на Божията воля или на собствената. Незнам къде забеляза робство? Изборът на Авраам е да се покорява на своя Бог, точно така както ти си избрал да се покоряваш на собствената си мъдрост. Никакви уловки, никакви машинации, един прост и елементарен избор на свободна личност. Мога да ти дам бол примери от ежедневието. Представи си че си с Иван и Драган в непознат град, единият познава картата в най-малки подробности а другият има умението да се оправя интуитивно, като по този начин винаги намира това място което търси. Изборът е твой, на кого да се довериш, за да стигнеш до заветната цел. Онези които вярват ще се доверят поне на единият от двамата, за онези които не харесват „сляпата вяра“ (както ти я нарече) ще се доверят на себе си, като по този начин се обричат на неизвестно във времето и пространството лутане. Мисля че ти дадох достатъчно материал за размисъл. 🙂

    • Да вярвам в утре? Нека моля те не бъркаме понятията. Аз знам, че ще има утре или поне предполагам много точно и за това си лягам вечер и ставам сутрин, но не вярвам в утре. Утре се случва. Това е все едно да вярваш в масата. Това е маса, тя върши работа, но ти не вярваш в нея и това не я прави нито по-малко реална, нито по-малко маса. Вярата и знанието са много различни неща. Нека не ги бъркаме.

      Сляпата вяра за кяото говоря е демонстрирана от Авраам. Той вярва сляпо и безприкословно в Бог. Това е отровата – вярата без съмнение и без доказателство. А колкото до предателството – Авраам предава любовта към Човека, заменяйки я с Вяра и Почит към едно Божество, което го кара да извърши най-тежкия грях … и на всичкото отгоре той го извършва, защото Господ спира ръката му – следователно Авраам е загубил битката със себе си и е предал синът си на смъртта … можем да кажем, че Исаак е мъртъв.

  10. Луци, изглежда при теб има сериозна разминавка между понятията желание и действителност. Ще ти се Исаак да е мъртав но уви не умря и живя дълги години. И това не стана поради милостивата ръка на Бога а поради вярността на баща му Авраам. Казваш че Авраам е вярвал сляпо, без доказателства? Май трябва да прочетеш историята на Авраам поне още веднъж за да видиш колко реални чудеса извърши Бог за Авраам и израилския народ и да видиш реално колко е била сляпа вярата на Авраам. 🙂 Да, сляпа вяра има към мъртви богове Луци но Авраам е вярвал във жив Бог и там е разковничето на нещата.
    Но да казваш че Авраам е изгубил битката със себе си… Защо му е да прави това, след като той самият е приел победата в името на вярността си към своя бог?
    Напротив, въз основа на своята вярност Авраам не само не губи синът си ами и спечелва божията клетва на своя страна и получава всички обещани от Бога блага. Истината е че непокорството, хулата, празната дума към Бога е тежък грях, а не вярността към него, понеже тя се възнаграждава, а непокорството се наказва. И още нещо, няма вяра със съмнение, иначе нямаше да е вяра.
    И изобщо избий си от главата че Бог би пожелал от вярващите в Него да жертват своя или нечий друг живот в Неговото име. Това че Бог каза на Авраам да направи това и това пак повтарям, беше форма на изпитание, а не подтик към престъпление. Едно е да се покоряваш на Бога а съвсем друго е да вярваш сляпо в него. Така че да приемеш Бога е равностойно да приемеш и любовта към ближния, понеже сам Бог е любов. А защо му е на Бог според теб Авраам да убива синът си Исаак, след като обича и двамата? 🙂 Случайно Бог да е казал убий синът си, пренасяйки го в жертва понеже е пълен с грях? Интересно що за доктрина ще да е тази освен ако не е някоя дяволщина. Но както знаеш не беше така, Авраам просто трябваше да се покори. Бог имаше нужда от истински покорен служител, а не някакъв мърморко, който говори за някаква сляпа вяра, несъщесвуващ бог, престъпление и загуба на самия себе си. Не случайно ти дадох в предния пост пример с двамата приятели, понеже без вяра си безвъзвратно загубен, без ориентир и без някой на който да разчиташ. А бе гола вода, както се казва. 🙂

    • Дори аз не мога да дам толкова добри доказателства, за тезата си, колкото ти избълва току що. Сега се върни и прочети внимателно какво съм написал. Осмисли го и тогава отговаряй. Само ще ти кажа, че сляпата вяра Е смърт!

  11. Не отричам че сляпата вяра е пагубна за онзи който се ползва с нея, но в случая с Авраам иде реч за онази вяра която имаха имат и ще имат всички онези които знаят в Кого вярват. Докато сляпата вяра е присъща на безбожниците, на онези които незнаят в какво или кого вярват. Но Авраам прекрасно познаваше Бога, както и Той него. Тъй че говорим за две различни неща. Между другото ако ти осъждаш постъпката на Авраам и делото на Бога спрямо него ти самият хвърляш осъждение върху себе си по силата на Писанието и божиите повеления. Но защо ли ти го казвам след като ти не вярваш в Бог, следователно незнаеш що е вяра в Бога, още по-малко кой е Бог. Но Авраам не вярва сляпо, а прекрасно знае кой му казва да убие синът си Исаак. Схващаш ли? Бог отдавна се е доказал на Авраам че е ЖИВ, ДЕЯТЕЛЕН и РЕАЛЕН Бог. Бог, който върши чудеса и то пред очите на цял Израил и дори пред очите на враговете им. Спомни си Моисей и освобождаването на божия народ от Египет. По абсолютно същия начин Бог вършеше неща още при Авраам а след това при Моисей и неговото потомство. Сляпата вяра която многократно споменаваш не се вписва в нашата история с Авраам Луци. Просто ти така я разбираш и възприемаш. Не разбирай прекалено буквално библейските доктрини, като се позоваваш на действията на този или онзи, виж плодовете. Исаак е жив, Авраам е жив, божия народ благословен. Ако Авраам не се беше покорил на божия призив да жертва синът си Бог щеше да си намери друг Авраам, който да му бъде верен. За да си велик лидер, водач, генерал или пълководец трябва да платиш висока цена, жертвайки ако е необходимо и най-любимите си неща в живота, както при Авраам, единствения му син, когото обичаше повече от себе си. Но пак забележи Бог не позволи да да се нарушава кръвния завет който имаше с Авраам. По простата причина че видя верен служител в негово лице, между в прочем и на самия Исаак. Ако си забелязъл в Бит. 22:5 Исаак казва на слугите си „…ще се ВЪРНЕМ при вас.“ Самият Исаак вярваше точно като баща си и никъде даже не е написано че прояви съпротива. Така че тази вяра за която се пише в Библията е напълно нормално да е непонятна за теб.

  12. Това, което мога да обобщя, е, че както каза fisttv, Авраам познаваше Бог. Той беше видял на какво е способен. Бог беше изпълнил всичко, което беше обещал на Авраам. Беше му дал син на възраст, на която човек не може да има деца. Авраам беше научил, че Бог знае по-добре от него кое е добро и кое – не. В този смисъл вярата на Авраам не беше сляпа.
    Любовта на човека не противоречи на любовта към Бога. Любовта към Бог те кара да обичаш човека. Когато попитаха Исус Христос коя е най-голямата заповед, „Исус отговори: Първата е: “Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ; 30. и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.” 31. А ето втората, подобна на нея, заповед: “Да възлюбиш ближния си като себе си.” Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ (Марк 12:29-31). Тези заповеди вървят заедно, т.е. едната не изключва другата. Любов към човека без любов към Бог винаги ще има недостатъци, мотивите може да са добри, но резултатът да бъде нежелан. Затова писах, че има пътища, които се виждат добри на човека, но тези пътища могат да водят до смърт. Идеята е, че когато правиш нещо от любов към някого, не знаеш дали правиш правилното нещо, защото е възможно едно нещо да е добро в твоите очи, но то да е нещо, което не е положително за този, за когото го правиш. Например Хитлер е „обичал“ германците и си е мислил, че им прави добро, но какъв е резултатът от това (доста груб пример, но е добра илюстрация). Когато познаваш Бог и се стремиш да бъдеш като него и да следваш Неговия пример, то и действията ти ще бъдат действия на любов. И точно защото без Бог няма и истинска любов към ближния, затова първата заповед е „да възлюбиш Господа…“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.