от Lucifer

Любимият ми начин да опознавам нови градове е да се загубя в тях. Да ги оставя да ме погълнат и само въоръжен с карта (в случая с навигация) да се размотавам безцелно … или по-скоро без ясна цел.

Реших и с Лондон да постъпя по същия начин – както знаете, освен всичките си други … страсти, съм и голям почитател на Doctor Who. И тъй като това си е чисто английско нещо нямаше как да не видя дали няма някакви места свързани със сериала, които да са в London. Каква изненада – има T.A.R.D.I.S. монтиран до една спирка на метрото … за мой късмет, тази спирка се оказа в противоположния край на града.

След като си задоволих фенщината поне до някъде (все още мисля да се разходя до Cannary Worf и да видя дали няма да успея да хвана точния кадър на Eye of London от Rose епизода). Но да … реших че ще се разходя, поне до някъде, на обратно. Разбира се стигнах само до средата, но хей и това стига.

За да разбереш един град … да вникнеш в него, трябва да се загубиш в него … не да се загубиш, както вчера се забатачихме цялата групичка, а преднамерено – да си харесаш посока и да тръгнеш в нея, докато само картата може да ти покаже вече къде си, защото си взел толкова много грешни завои, че не помниш. И тогава вече виждаш града такъв какъвто е – виждаш хората, които му дават душа, усещаш го как диша и как се движи. Загубвайки се в него и оставяйки го да те погълне, поне за малко ставаш част от него. Усещаш посоките по които се движи. Можеш да прецениш и погледнеш нещата по-добре. Да ги видиш.

До сега не се бях оставял на полиси от рода на Лондон. По-малки – да. Там сякаш по-лесно усещаш къде е сърцето на града – центъра в който се случват нещата. Докато London е чудовище. Гигантско създание, с много центрове … с много места където се усеща кръвта … усеща се пулса … някак страшно … и в същия момент много възбуждащо изживяване. Не разбирам „опознаването“ на даден град с точки и забележителности. Не схващам, защо да се ограничаваш само до един или друг „публичен“ обект … където се навъртат други натрапници като теб, други чужденци, обградени стерилизирани от хората от града …

За да разбереш града, като единица, не е достатъчно само да разгледаш сградите, паметниците и улиците. Трябва да опознаеш хората … да ги видиш как комуникират и как си взаимодействат, за това и загубването е най-добрият начин – така попадаш на места за които не си предполагал. Места на които няма как иначе да попаднеш освен случайно, защото дори не знаеш че съществуват. Като например базарът на антични предмети, който се оказва че се организира веднъж в месеца в хотел Рембранд в Лондон … знам, че за някой, който се занимава с това сигурно не е новина, но аз дори си нямах на идея че има такива неща … и нямаше да разбера, ако не бях попаднал на тях.

Та … ако искате да опознаете даден град – загубете се в него. Дори това да е вашият град, пак можете да попаднете на места, за които дори не сте предполагали. Губете се за да намерите неща, които не знаете, че сте търсили …

Аз, лично ако имам още един такъв ден, смятам да повторя упражнението – да стигна до някоя цел … и после просто да тръгна на някъде.

Та губете се приятели … не ходете само по отъпканите пътеки …

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар