от Lucifer

Community_titleДнес приключих поредния глупав сериал. Защо глупав?

Защото е откровена гавра с всичко, което можете да си представите – в един или друг момент всяко нещо, което може да се приобщи към така наречената западна култура бива иронизирано. Понякога съвсем долнопробно докарано до състояние на Ad Absurdom, понякога съвсем тънко, показвайки само намеци. Сериала? Сериала се казва Community. 6 сезона пълно глупост … или може би не чак толкова …

От разглеждането на създаването на изкуствени социални структури в епизода за експеримента със социалната платформа, през обяснението за паралелните реалности в епизода с партито за нови апартамент на двама от героите – всичко бива поднесено така, че да не натоварва, но достатъчно сериозно за да го забележиш, ако се вгледаш леко отвъд чисто комичната страна на нещата.

Сериала проследява метаморфозата в комуникацията между 7 социално … нетипични индивида (от просто група хора до приятели по-близки от семейство) в един пропаднал общински колеж:

Джеф – адвокат, фалшифицирал дипломата си и принуден да се запише в най-елементарното учебно заведение, за да се опита да вземе истинска.

Брита – вечния бунтар, активист на загубените каузи. Хипи в свят в който дори хипитата вече са се предали.

Трой – бивша гимназиална футболна звезда, която симулира контузия, защото не издържа напрежението и иска да се откаже.

Ани – Зубърката в гимназията, бивша наркоманка, която се опитва да подреди живота си

Шърли – самотна майка на 2 деца, бивш алкохолик и в момента дълбоко вярваща, която просто иска да докаже че може.

Пиърс – богат наследник на компания, който винаги се е борил с властен баща и за това 12 години следва в колежа.

И разбира се Абед – странния тип в странната колекция от типове. Човек, който смята че живота му е сериал за общински колеж и всички играят в сериала (talk about 4th wall braking).

Гаврата е пълна. Можете да видите подигравка с много сериали, филми и като цяло модерни попкултурни феномени – Dr. SpaceTime, KickPuncher …

Като цяло сериала не блести с нищо и точно това го прави поразително приятен. Един вид guilty pleasure, за онези моменти когато просто искате да не се насилвате да мислите или да внимавате в това какво и как се случва. Но и едновременно с това може да бъде разглеждан и като пародия на на всичко, целяща да го осмее, така че да ни накара да се замислим.

Попаднах случайно на него, но е … изненадващо приятен.

Ваш,
Lucifer

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.