от Lucifer

След онзиденшната статийка за излизането на светло, имаше интересен коментар, за който обещах да отговоря в отделен пост:

Краси:

Хубаво е да се говори за такива неща. Ето, реакцията на родителите ти е типична и въпреки това са го приели и си живеете в разбирателство.

Такива неща трябва да се говорят. Разбира се, сам казваш, че са нямали привилегията Интернет, не са запознати с BDSM, което сигурно в първия миг е довело известни притеснения.

Близките ти хора реагираха ли по някакъв изненадващ (за тебе) начин, когато им сподели?

***

Аз:

Близките ми хора?

60% от приятелите ми са в тези среди, останалите са хора, които ме познават от Интернет, следователно са хора, които са ме чели и знаят за влеченията ми.

Имам привилегията да съм заобиколен от интелгиентни хора, които се опитват да разберат.

За това и не разбирам … кои близки хора по-точни визираш.

Поздрави.

***

Краси:

Ами, по-скоро предполагах, че имаш приятели (хайде “близки” може да не е била най-правилната дума) извън тези среди, на които си споделил и са реагирали по някакъв странен начин.

Изхождам оттам, че в съзнанието на българите BDSM се изчерпва до доминирането над дамата. В следствие на някаква съвкупност и натрупани впечатления от порнографските филми, оставам с впечатлението, че по-скоро типичните български мъже смятат BDSM за признак на надмощието. В тая посока ми беше въпроса. Всъщност, ако го преформулирам, изниква още по-любопитен:

Проучвал ли си как реагира типичния българин на BDSM разговори?

Имам предвид, успяват ли типичните български мъже да разберат значението зад акронима или за тях BDSM е просто насилие?

P.S.

Интересно ми е, защото познавам само един BDSM човек извън виртуалното пространство. За добро или за лошо, BDSM не е нещо, което би ме привлякло, ако изключим културното му значение. На мнение съм, че всичко има право на своето съществуване. BDSM си има мястото под небето. След като има хора, което намират себе си в BDSM – супер, страхотно, нека го правят. Интересни са ми реакциите на хората, защото смятам, че съм невероятно толерантен и с отворено съзнание, за да приема и разбера различните хора. Но пък ми е важно да знам какви са реакциите на по-стереотипните и затворени хора. :)

 

478560944_56871373dd_zКакто казах и в моя отговор – имам късмет да съм заобиколен от интелигентни хора. И приятелите и колегите ми. Но може би няма да е лошо да разкажа отново няколко случки, показващи реакцията на хора, които разбират за първи път. А после ще кажа и за няколко реакции, за които м ие било разказано, но не съм ги видял на живо. Не твърдя, че това са типичните реакции на типичния българин, защото средите и хората са различни … но това ще дадат достатъчно широка гама от … отговори.

1. Една нова година … или „Вие ме обиждате!“

Действието се развива една нова година преди много години. Тогавашната ми партньорка ми беше на гости за празниците и тъкмо я бяхме оборудвали с много готини кожени белезници за ръце и крака. Тъй като се събирахме в нас, се бяхме разбрали, а и на нея и беше харесала идеята, да изкара цялата вечер вързана с белезниците и каишката, свита до мен.

Всички, които бяха поканени бяха мои приятели. Всички бяха наясно с какво се занимавам. Тогава съм бил на … знам ли … 21? Та … вечерта започна нормално – приготвяне на руска салата (обичай си е да е домашна), баница, печене на месо … абе знаете как е, когато компанията се подготвя за празнуване … голямото освинване.

След съответната подготовка, се настанихме около масата. Девойката, разбира се, окована, така както и харесва, се настани до мен. Никой не трепна, никой за момент не възрази – бяха ни видели как взаимодействаме през деня и се бяха запознали с нея. Всичко си беше мирно и кротко, до момента в който връщайки се от някъде, тя за пореден път си се сви в краката ми и аз я погалих. Точно в този момент, един от хората на масата, къде на шега къде на истина каза:

– Вие ме обиждате! Не мога да приема да се държиш така с нея!

– Но аз не се държа никак с нея. Тя стои така, защото така и харесва.

– Да. – Девойката се надигна. – Аз го искам и ми харесва.

– Да, но мен ме обижда. Неприятно ми е. Не приемам някой да се държи така с жена пред мен.

Разбира се, защото не искахме да разваляме празника със спорове относно съгласие и така на татък, махнахме кожените гривни и каишката, и тя мирно си седна в мен. В нито един момент не сме се опитвали да се натрапваме. Все пак си бях в дома и това беше по взаимно съгласие. Само трябва да се спомене, че никой от другите гости не възрази срещу окованото в краката ми момиче, дори повечето го намираха за забавно и сладко.

Да, разбира се младежа, който възрази, към 02:00 реши да се заиграе с едни белезници с твърда връзка, които се търкаляха из стаята. Разбира се ги заключи на едната си ръка … и двата белезника … с ключалките една към друга. Така разбрах как се отварят белезници с вилица!

2. Честни разговори за мръсни теми … или #tbb gone wild

Имало едно време, едно нещо наречено #TBB, за тези които не знаят – вие пак сте живели в някоя пещера последните 5-6 години и сте изпуснали Интернет.

Та на едно от тези #TBB в една малка пицария в страни от Витошка се бяхме събрали няколко човека. В някакъв момент, темата както винаги се обърна към разговор за секс. А по някаква незнайна причина, когато на обществено място стане дума за секс и още повече за хубав секс, хората се обръщат към мен. Не знам защо.

Бяхме се събрали все блогъри и все туитърджии. Темата се завъртя покрай разликата между суинг (защото единия младеж се оказа суингър) и BDSM (като само аз разбирах от темата). Погледите в очите на хората около нас бяха … безценни. Стоим ние двамата със съответния младеж и нищим разликата в основните постулати при суинг и BDSM, а около нас хората или засрамено си сръбват от чашата или гледат с широко отворени очи.

Интересни заключения направихме и двамата в този ден … по-скоро вечер. Всеки своите си. Но най-вече разбрах защо BDSM не е суинг (на кратко, защото в BDSM първо питаш, после пипаш, а в суинга е обратното). В нито един момент, обаче, никой дори за миг не се възпротиви – на всички им беше любопитно. Всички слушаха с интерес и дори понякога задаваха въпроси, на които подобаващо се отговаряше.

3. Сексуалност на работа …

Една от лошите страни на това да администрираш нещо или да списваш блог, е това че не можеш да не влезеш да погледнеш или да напишеш нещо и като си на работа. А колегите не могат да се стърпят да не надничат зад гърба ти … или да те добавят във Facebook и от там да четат какво пускаш.

Постепенно, без да съм го искал ми се изгради име. Все пак работя в колектив с интелигентни хора. Някои повече, други по-малко, но като цяло интелигентни. В някакъв момент, колегите ми разбраха, че аз не само мога да пиша за секс, но и не се страхувам или притеснявам да говоря за него. Дори напротив – винаги съм готов да дам мнение или да помогна, ако мога. Постепенно хората започнаха да се престрашават да си задават въпросите. И за мен не е проблем да им отговарям.

Не твърдя, че съм всезнаещ, не твърдя и че съм психолог или сексолог, но имам малко повече опит в контакта с хора и още повече в контакта с хора с някаква … „сексуална девиация“. За това ми е по-лесно да ги разбирам. В нито един момент някой не ме посочил с пръст и да каже ти си извратен.

Може би, понякога, обичам да изкарвам определени колеги извън зоната им на комфорт, но това е просто в името на доброто забавление … все пак е много забавно да видиш мускулест младеж с висок глас как се свива и започва да шепне като му покажеш вибратор … Просто не мога да се сдържа понякога.

4. Извън моите контакти …

И ако картинката ви изглежда светла … е не е. Както вече казах – късметлия съм да съм заобиколен от интелигентни и отворени хора, готови да приемат различното, ако не да го разберат, то поне да го приемат. Но за съжаление нещата не стоят така извън средата в която аз вирея.

Като цяло секса е тема табу в нашата мила държава. Колкото и да е странно … при целия секс и разврат, който се показва, всъщност секса е тема табу. Сексуалното здраве, секса като култура. Не говорим дори за BDSM или някаква друга девиация. Говорим за секса, не като физиологично действие, а за секса като всички онези неща, които са повече от простото ръгане.

Ако говорим само и единствено за BDSM, нещата изглеждат по-добре. Хората, които знаят какво е BDSM имат поне някаква основна сексуална култура, която им помага да не гледат като индианец – пишеща машина. Но хората, с които този разговор може да се води са малцина. Повечето и мъже и жени, нямат тази основа.

Това се забелязва, ако се вгледаш – лесно е да говориш за задници и цици, но е много трудно да седнеш и да кажеш „Абе, аз не съм много сигурен в способностите си …“. Ние знаем как да ебем, на назе не ни требе да разбираме. Някъде бях писал за това, че правенето на секс и показването на секс не е равно на сексуална култура.

Лесно е да говориш за физиология … никой обаче не говори за психология. За раните които остават от некачествения секс. Не говоря за раните по тялото, а за раните по съзнанието. Лесно е да го ръгнеш, да се поклатиш и да се изпразниш, без  да зачиташ дали под себе си имаш човек или кукла. Но това не е секса (дори не говорим за BDSM)… Секса е интимност … взаимност. Не е просто цици и дупки между краката … секса е усещане за човека срещу теб, за това което му харесва.

Малцина в нашето общество разбират това. За това и е толкова трудно да се говори … не само за BDSM, но за секс като цяло. Има някакъв наложен срам за всичко, което не може да се види или пипне – мъжете се хвалят с бройките си, жените също. Но никой не иска да каже колко пъти е успял да доведе партньорката си до свършване … а дамите отказват да кажат как е било.

Не напразно съквартирантката ми има следния лаф:

„Мъжете побеждавате вибраторите само с това, че имате ръце, езици и могат да говорят … като последното не винаги е бонус.“

И да знам, че отговора ми стана малко по-дълъг, но все пак обещах пространен отговор.

А за вас секса само ръгане ли е?

Ваш,

Lucifer

Снимка: Pietro Izzo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.